Желание за насищане

Мария Калинова, Литературен вестник, бр. 5/3-9.02.2016, 4.

Камелия Спасова, „Кеносис“, Изд. „Жанет 45“, Пл., 2016.

Камелия Спасова говори за „Дао на хакера“ или изкуството да отвориш нов прозорец. Клавишната комбинация alt+tab е ортодоксалният път на това Дао. Това е не само път, а изобщо принципът, на който е структурирана „Кеносис“. Под поетичната повърхност се разкрива друга повърхност, в някакъв момент ризомата те отвежда до противоречия и парадокси, нещо като „зацикляне“ – тогава alt+tab извършва превключване, но в рамките на същата фикционална реалност. Античните имена се копират и възпроизвеждат в съвременен контекст. Аз съм Кебет, аз съм Морихий… Но какво е все пак „Кеносис“? Желание за насищане

Jörg Schulte: Vladimir Nabokov and the Calendrical Code in Russian Literature

Факултетът по славянски филологии
Катедрата по Теория на литературата и Семинарът за хуманитаристи
Ви канят на публичната лекция на

Jörg Schulte
Vladimir Nabokov and the Calendrical Code
in Russian Literature

15 февруари 2016 г., 18.30 часа
Нова конферентна зала, Ректорат на СУ
Лекцията ще се проведе на английски език

Many of Vladimir Nabokov’s novels contain calendrical motives, some of them offer calendrical riddles. These riddles can be solved through a combination of historical data and events mentioned in the novel and literary allusions. Creating a “calendrical code” Nabokov continues a tradition in Russian literature that reaches back to Pushkin and Gogol’ and was continued by Chekhov and Esenin. Referring to Nabokov’s Russian novels Mary, Glory and The Gift as well as to his first English novel The Real Life of Sebastian Knight the lecture attempts to reveal some invisible links between different periods of Russian culture.

ВИЛА ВАЛДБЕРТА. Фротажи [и палимпсести]

Изложба: 5.02.-19.03.2016
Откриване: 5.02.2016, 18.00 часа
Гьоте-институт София

• Интервю на Ирина Недева със С. Ковачева, К. Спасова и Д. Иванова
• Видео

Three artists from Bulgaria met in 2012 and 2013 at Villa Waldberta, near Munich. “Frottage and Poetry” is the result of the common inspiration of this meeting.

Серия „Палимпсести“

За Камелия Спасова съвместната работа е палимпсест – един текст се покрива от друг текст, минали истории се наслагват върху настоящите: Villa Walderta 1 (2012 г.) последвана от Villa Walderta 2 (2013 г.). Вече границата е изтрита и не я ясно кой е по-архайчният пласт, къде е оригиналът. На повърхността е само тази игра на копия. „Хляб и вино“ на Хьолдерлин отгоре надолу, завъртане на хартията и отдолу нагоре „Спомен“ на Диана Иванова. Приближаваме се по-близо и текстовете вече шептят своя потаен разговор. Механично преписването (scriptorium) върху ръчните хартии на Соня Ковачевa на чужди стихотворения като акт на тяхното повторно създаване.  На ръба, където четивността е замъглена и горният пласт изтрива долния: дада съчленение.

UTCP Symposium: Bartleby and Literary Figures

UTCP Workshop:

Bartleby Revisited

UTCPワークショップ「バートルビー再考」

UTCPシンポジウム「文学における諸形象」

UTCPワークショップ「バートルビー再考」／シンポジウム「文学における諸形象」

Date:
1st Session: 15:00-16:30, (Thu) December 17, 2015
2nd Session: 17:00-18:30, (Fri) December 18, 2015

Venue: Seminar Room, 2F, Bldg. 101, The University of Tokyo, Komaba

Speakers:
Kamelia Spassova (Sofia University), Maria Kalinova (Sofia University)
Kai Gohara (University of Tokyo), Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

Literary Figures

Date: 13:00-17:00, Saturday, December 19, 2015
Venue: Room 1212, 1F, Bldg. 12, The University of Tokyo, Komaba

Speakers:
Darin Tenev (Sofia University) – The Philosophical Status of Literary Figures
Kamelia Spassova (Sofia University) – The History of the Term Figura in Auerbach
Maria Kalinova (Sofia University) – Human Being’s Last Word
Riyako Yamaoka (University of Tokyo) – The “Thousand Eyes” of Nietzsche according to Sarah Kofman
Hanako Takayama (University of Tokyo) – Blanchot and the Threshold of the Inaudible

Moderator: Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

Нечовешкото 2015

THE INHUMAN 2015 | НЕЧОВЕШКОТО 2015 

Камелия Спасова, откъс от „Миметични машини в нечовешката долина“
(скоро видео от КЦ и на цялата конференция)

Парачовешкото: грация и гравитация | Видео

Камера: Камелия Спасова

БНР: Миглена Николчина и Камелия Спасова

Прекрасен разговор в „Какво се случва“ с Миглена Николчина и Силвия Чолева за времето на разказа, за съдбата на книгите и за таланта за създаване на общности около „Билет за Вега“ и „Парачовешкото: грация и гравитация“.

Университетът и класическото образование

Асоциация за развитие на университетското класическо образование (АРУКО)
Ви кани на юбилейна конференция

УНИВЕРСИТЕТЪТ И КЛАСИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

19 ноември 2015 г. | 13.00-19.00 ч.
Нова конферентна зала, СУ

13.00–15.00 ч. 

Доклади:
● Елия Маринова. Десет години от основаването на АРУКО – уводни думи
● Николай Гочев. Класическото образование – за какво служи?
● Невена Панова. Опит за проследяване на историята на българските сдружения на античници
● Владимир Маринов. Университетското класическо образование: между старите модели и новите практики

15.00–15.30 ч. Кафе пауза.

15.30–17.30 ч. – Кръгла маса на тема „Задачите на класическия филолог“.
За участие в кръглата маса са поканени както членовете на АРУКО, така и всички университетски преподаватели, докторанти и студенти, които са съпричастни към проблема за развитието на университетското класическо образование. Основни дискусионни подтеми на кръглата маса са:
• Новият стар предмет на класическата филология
• Класическото образование и интердисциплинарността
• Приемствеността в класическото образование

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

Bienala Europeană de Poezie, Brașov

Elective Affinities
29/30.10.2015

Brașov, ediția a II-a
Afinități elective

Moderatori:
Adrian Lăcătuș
Caius Dobrescu
Mircea Dan Duță
Rodica Ilie
Dan Țăranu
Ramona Hărșan

Kamelia Spassova – Bulgaria

Kamelia Spassova (n. în Sofia, 1982) este asistent de Literatură comparată, în cadrul Departamentului de Teoria Literaturii, la Universitatea din Sofia. Din 2009 este editor la ziarul literar Literaturen vestnik. În anul 2007 a fost publicată prima ei carte de poezie, Parcel N: 17 (Plot No. 17), poemele ei fiind ulterior traduse în limbile engleză, germană, română, greacă, turcă, daneză, rusă, croată, sârbă și italiană. Volumul Event and Example in Plato and Aristotle, teza sa de doctorat, a apărut în 2012. Cea de-a doua ei carte de poezie Kenosis – a book of emptiness, este în curs de apariție. La inceputul acestui an, Kamelia Spassova a creat un grup deschis pentru activități și interacțiuni între poezie și filozofie care îi implică și pe VBV, Maria Kalinova, Ognian Kassabov, Dimitar Bojkov și Yunuz M. Yunuz. Împreună au scris Haos (manifestul editorului) fiind astfel pregătiți pentru aniversarea a 100 de ani de la Manifestul Dadaist.

Камелия Спасова, Изот дъното

Iris News – Rivista internazionale di Poesia: Poem of the day, October 17, 2015

Kamelia Spassova, Изот дъното/Dal fondo/From the bottom of the sea

С благодарност към Емилилия Миразчийска,  Юлияна Тодорова и Alessandra Bertuccelli за усилието.

„Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.

Princeton Encyclopedia of Poetry and Poetics

The Princeton Encyclopedia of Poetry and Poetics: Fourth Edition, edited by Roland Greene, Stephen Cushman, Clare Cavanagh, Jahan Ramazani, Paul F. Rouzer, Harris Feinsod, David Marno, Alexandra Slessarev, Princeton: Princeton University Press, 2012, 169-170.

„The poetry of Ani Ilkov (b. 1957), Miglena Nikolchina(b.1955), and Edvin Sugarev (b. 1953) can be described by terms such as *expressionism, *imagism, and *constructivism, as long as post- appears before them. Among a new wave of extremely promising authors, poets such as Georgi Gospodinov Georgi Gospodinov (b. 1968), Verginiya Zaharieva (b.1959), Kristina Dimitrova (b. 1963), Elin Rahnev (b. 1968), and Mirela Ivanova (b. 1962) seek to present the complications and contradictions of the postmod. consciousness in a time of chaos, marked by destructive political events and a radical upheaval of the world picture (…) Recent names, such as Nadejda Radulova (b. 1975), Dimiter Kenarov (b. 1981), and Kamelia Spasova (b. 1982), mark new experiments, such as living in virtual reality, writing Internet poetry, reflecting on a new femininity, and more.“

Ivan Mladenov

Literarische Form. Geschichte und Kultur ästhetischer Modellbildung

INTERNATIONAL CONFERENCE: ‘LITERARY FORM. HISTORY AND CULTURE OF AESTHETIC MODELING’

05.-07.10.2015 Schloss Münster Schlossplatz 2 D-48149 Münster

Programm

Tuesday, 06.10.2015; 09.30 – 11.00 Uhr

Конкурс “13 века България”

„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.

В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.

За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2014 и 2015 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 октомври 2015 г. на адрес: lv_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2015 г.

Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

 Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава.

„Пирон“: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Интервю на Ирина Недева с Камелия Спасова и Дарин Тенев по „Хоризонт до обед“:
Онзи, който се бунтува, може да бъде мислещ. Ти можеш да се бунтуваш дори за правото да поставяш всичко по въпрос. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ редакторът на онлайн списание „Пирон“, чиито извънреден брой е посветен на новите форми на бунта, Дарин Тенев Камелия Спасова, също редактор в списанието, коментира, че вдъхновението за темата на броя е дошло от лекция на френско-българска изследователка — психоаналитик, лингвист, семиотик, философ Юлия Кръстева: Има една друга форма, към която се опитваме да насочим – формата на мислене. Има бързи и бавни жестове на разбунтуване. Бързите са ефективни, но прекъсват точно възможността за диалог.