Мария Калинова, Камелия Спасова [„Чайка”, Чехов]

НАРЦИСИ НА СЦЕНАТА. НОВИТЕ ФОРМИ.

(„Чайка”, Чехов)

●[четен] Конференция в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев и 60 години Катедра по Теория на литературата, СУ “Св. Климент Охридски”, Катедра по Теория на литературата, ФСлФ, София, 29-30 ноември 2007.

● [публикуван] “Не съм от тях”. Канонът на различието”, съст. Миглена Николчина, Ирен Александрова, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Галина Иванова, УИ „Св. Климент Охридски“, София: 2009, 306 – 314.

С модерната драма „Чайка” на Чехов се засягат поне три възела на конфликт, базисни както за драматургичния жанр, така и водещи комплекси, т.е. сражения в самия модернизъм: 1. Традицията и новите форми, въпросът за приемствеността и отказаната приемственост (Едипови или по-точно Хамлетови безпокойства); 2. Изборът на любовен обект като избор на себе си (нарцистичната икономия, предизкикана от саморефлексията и себенаблюдението); 3. Композиране или декомпозиране на творбата при вглеждане в нея (протетичната убегливост на формата при заплахата от анализиращия външен поглед). Така с цитирането на „Чайка” и придържането към пиесата, всъщност е прикрит един теоретичен обтег. Разсъждавайки върху текущото произведение и неговите конфликти, се дава възможност на литературоведските тревоги да протекат като подмолни течения.

Камелия Спасова, Мария Калинова: [„Ева със сърп и чук в разказите на Платонов“]

Ева със сърп и чук в разказите на Платонов

● Първа награда: Седма национална студентска научна конференция „Отвъд думите: превращения на смисъла”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 12-13 май 2005.

“По дирите на едно литературоведско чергарство”: чергарство между пропастите литературни мнения и съмненията в тяхната универсалност; между опитите да се конструира и консервира смисъла на литературната творба. Скитничеството на критика.

Камелия Спасова: [Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“]

Между плътната и жигосана памет: философски опити за помирение

сп. алтера академика, бр. 4 год.II (8), 2008, 156 -160.

Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“, Ориенталия, София, 2008.

Накъде гледа ангелът на историята

Философски опити върху самотата и надеждата е книга, която излиза отново в българската публичност дванайсет години след нейното първо издание и чрез подобно историческото преместване вече се пита за необходимостта или последствията от повторната си поява. Дали второто издание надхвърля прагматично-функционалното предназначение на изчерпания тираж и може ли да се мисли през понятието за нов контекст, за „една вече друга генерация читатели”[1] – какви са тогава характеристиките, промените, белезите грапавините за разпознаване и различие на тази друга среда – може утвърдително да отговори само „ангелът на историята”.

Това обаче не е съвсем ангелът на Валтер Бенямин от есето „Върху понятието за история”, обърнат с лице изцяло към миналото – една ретроспективна уредба. Калин Янакиев предлага различна интерпретация, неговият ангел на историята е обърнал погледа си, защото от самото начало той провижда всичко напред до самия край. Ангелът на франкфурския философ събитийства една минала катастрофа, свидетелства за счупването на света,

Камелия Спасова: [Явор Гърдев, „Старицата от Калкута“]

Черни залпове от Калкута

сп. Алтера, бр.12, декември 2007.

Трудно се пристъпва към комичното, защото винаги надвисва рискът да се изпадне в познати, банални, отработени схеми, които не могат да надхвърлят предназначението си да забавляват и обслужват само една по-непретенциозна публика, която търси просто зрелища. Като се добави и недоволството на театралната критика от тенденцията към фрагментарен, накъсан, клипов тип