Японско-български форум „Въображението на философията”

21-22 септември 2016

Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев

Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.

Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below

Парачовешкото: грация и гравитация | Видео

Камера: Камелия Спасова

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

„Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.

The Sublime and the Uncanny

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

The international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English

Александър Кьосев, „Караниците около четенето“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“.

Невена Панова, „МИМЕОПОЛИС“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ
Представяне и разговор върху книгата на

[Аудио запис от срещата]

Невена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Лекция на Кобаяши Ясуо

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата (или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

Време: 31 октомври, 18:00~20:00

Място: 61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Камелия Спасова [Боян Манчев, „Тялото – Метаморфоза“]

ТЯЛОТО – СЪБИТИЕ И ИЛЮСТРАЦИИ

● сп. Следва, бр. 18, 2007, 57 – 61.

● @ Литературен клуб

[ Боян Манчев. Тялото – Метаморфоза, „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, Поредица „Зевгма“. С, 2007 г.]

 1. Ex corpore

        Книгата на Боян Манчев прониква в полето на съвременната философска мисъл през сляпото петно на тази мисъл – тялото, т.е. през самата невъзможност за рационализация, за дискурсивен обмен, за репрезентация. Но не през тялото към субстанцията на нещото (проникване, което цели да постигне нещата, думите, идеите), а към самите изразни или по-точно излазни възможности на тялото. Разсъбличайки концептуалните обвивки, се разтваря активността и актуалността на нередуцируемото тяло, непрекратима потенциалност: тялото-метаморфоза. Да се мисли из това тяло е опитът по обезобразяването на ригидните модели, стройни парадигми, концептуални фосили, опитът да се гледа през това сляпо петно към разноликите трансформации на не/органичното, без/смъртното, не/човешкото, а/политическото. Перформативното съчленяване на език-тяло; концепт-образ; написано-случено превръщат книгата в място на неочаквани преображения, на зрелищно насищане и оргазмени сривове. Нещо (въз)става в “Тялото-Метаморфоза”, но не като органично израстване нагоре, а като пръснатост на органи и неорганични протези. В процеса на това ставане (фасциниране?) присъства дистанцията на рефлексивното обръщане, на осъзнаващия и дисектиращ повърхнините инструментариум като проникване на перверзното око. 

Камелия Спасова [Диа-логосът: енигма и логика на политическото]

● Литературен вестник, бр.42, 19-31.12.2012, 5.

[ Боян Манчев, Логика на политическото, ФХСИ и Изток-Запад, 2012]

 Текстът излиза като част от проекта „Нови пътища за литературната и критическата теория І. Литературата и пластичността на политическото”

„Логика на политическото“ е първото издание на поредицата „Критически изследвания“ на ФХСИ и Изток-Запад, чиято платформа преследва критическото мислене като лаборатория за социално въображение. Издателският избор за оглавяване на поредицата не е случаен, доколкото изследването на Манчев съчетава по виртуозен начин лабораторния модус с детайлен прочит на основополагащи философски текстове, като резултатът е опит за преконципиране на философски понятия като субект, суверен, власт, насилие, съпротива. Границите на конструкти като митологическо, политическо и трагическо са подложени на критическо преосмисляне и така бива осветена самата сцена на полагането им като фундаментални философски фикции.

Мария Калинова, Камелия Спасова [Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“]

● [публикуван] Антологии и антологийно – между автора и текста. 1910 и след това, съст. Пламен Антов, Маринели Димитрова, Георги Господинов, София: ИЦ Боян Пенев, 2012, 186-190.

● [четен] конференцията Островът на антологиите: 1910 и след това, 17 декември 2010 г.,  
Организатори: Георги Господинов, Пламен Антов: Институт за литература – БАН, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“

1. Ужасните деца 

В рубриката „Библиотопия” на „Литературен вестник” от 1993 г., в която се редуват с публикуването на рецензии Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов – рубрика, конститутивна за раждането на 90-те – излиза следното авторефлексивно признание: „Цяло едно поколение интелектуалци абдикира след „промените“ и в днешната ситуация на тотална обезбащеност ние, отрочета с детски души и лица на старци, клечим на пясъка, ослушваме се за Учителя, който никога не идва, и пишем своите рецензии.”[1] Авторът е Бойко Пенчев, а повод за тази носталгия по бащата е Юлия Кръстева и нейният роман „Старецът и вълците”. Въпросът за бащите (естествено и майките) на 90-те минава през злокобния възел на прекъснатата нишка

Въображението днес

6-9 декември 2012,
СОФИЯ – АПРИЛЦИ

ВЪОБРАЖЕНИЕТО ДНЕС

Втора международна интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността

Боян Манчев „Логика на политическото“

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на:

Ангел Ангелов „Историчност на визуалния образ“

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ 
Представяне и разговор върху книгата на:

Мария Калинова, Камелия Спасова [„Главите на Медуза“]

● Литературен вестник, бр. 31, 3-9.10.2012

Текстът е част от хетерологична акция в рамките на Ентропичния институт на Катрин Дойферт и Томас Плишке, реализирано със съдействието на Гьоте институт. Това е временно работно пространство, фестивал, хореография, които във всеки град се случват в нови пространства. Група местни и чуждестранни артисти обединяват усилията си, за да може всеки институт да възникне в нова форма. След първата си спирка в Берлин Ентропичният институт се установи на 27, 28 и 29 септември в София. Началото е в късния следобед в The Fridge с лекция на Боян Манчев на тема Що е критическа институция?, последвана от двучасово шествие с фенери през града. А самата хетерологична акция се състоя на 29 септември, събота, от 22.30-00.00 часа в с участието на Камелия Спасова, Мария Калинова, Миглена Николчина и Боян Манчев, Ани Васева, Леонид Йовчев.

Главите на Медуза

Митът

Митът може да бъде разказан два пъти – веднъж откъм героя – Персей, веднъж откъм чудовището – Медуза.

Персей: На страната на героя са Атина и Хермес, те му помагат да набави своето техническо оборудване, едно знаменито въоръжаване с вълшебни предмети: шапка невидимка, бързоногите сандали на Хермес, огледалния щит на Атина, кожената торбичка (kibissis) и сърпа (harpe), с който Кронос е скопил Уран. Всичко това е необходимо, за да предпази Персей от неговата непредпазлива похвала, че може да донесе всичко каквото се сетите за сватбата на Полидект с Хиподамия – например глава на Медуза Горгона. Полидект се съгласил да види този пример в действие и възжелал тази глава. Героичният етос на Персей не позволявал отказ, но той трябва най-напред да разбере къде е краят на света. Там, в една пещера се таят трите Горгони.

Арион ii [19.1.2011]

Семинар „Рецепция на античната драма в българската хуманитаристика, театрална и преводна критика“

19.1.2011

Американски изследователски център в София

жк „Хаджи Димитър“, ул. „Васил Петлешков“ 75

>>>Семинарът е част от проекта Arion.

>>Сайтът  Arion.

С участието на Боян Манчев („Трагедия и политика. Политическият Едип“), Невена Панова, Доротея Табакова, Клео Протохристова, Йоана Сиракова, Николай Шаранков, Светла Черпокова, Светлана Байчинска>>>

Научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов [06.11.2010]

Култура, литература, действителност

Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов

6 ноември 2010 г.

Хотел „Арена ди Сердика”

Откриване

Сесия 1

09.00–11.00

Зала Арена

Анна Николова: Versus rythmici ad Adeodatum

Цочо Бояджиев: Приветствени думи

Михаил Неделчев: Идеите за общности, визии и проекти за светове

Миглена Николчина: Човекът: едно протичане

Боян Манчев: Между екстаз и праксис: антропологическите тези на Богдан Богданов

Александър Кьосев: Четене и читатели. Ситуацията в България днес, един социологически и културoлогически поглед