ЛВ, брой 11, 2009: изтегли
Фотография Илиян Ружин©
Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от
куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни
дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература.
На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си
съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния
се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти с
панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите,
тези, които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за из пътя, за
през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят
куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят,
като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в
книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже
през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се
проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около
биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му
вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да
станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на
куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати
стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се
извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите,
защото без тях не може в канона, или какви неща домъква всеки от писателите в
канона. За къде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът
носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и
куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или
всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона,
разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос.
Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА
Сетивността на канона
Ги Дебор пише в „Обществото на спектакъла”, че в съвременната епоха капиталът се е концентрирал до точката, в която се е превърнал в образ. Макар да произлиза от холистката традиция в марксизма (Лукач) и да е бил критикуван за този холизъм от мнозина, включително и от Фуко, Дебор ни кара да разсъждаваме върху един все още не докрай осмислен аспект на канона: неговата медиализираност и сетивност, т.е. опосредстваното му медийно конструиране и възпроизводство, а в този план и неговата зависимост от една исторически променлива банка от образи и емблеми, които го обслужват и закрепват. От разбирането на канона като сгъстен до точката на образ културен капитал следват няколко интересни въпроса за изследователя на ългарската литература. Как се съотнасят промените в българския литературен канон с промените в историческия развой на медиите, които го конструират (печат, радио, телевизия, интернет)? Какви са нагледите на българския литературен канон, как се е попълвала и променяла във времето банката от образи и емблеми, които го актуализират и пренасят до четящите и нечетящи аудитории? Пресичат ли се траекториите на литературния и живописния канон, преди и отвъд наложената тоталитарна рамка на социалистическия период? Образите, в които се сгъстява културният капитал, имат ли своя маса, която да се съпротивлява на доминантната идеология? Поставям тези въпроси, защото българската литература, особено след Освобождението, е слабо изследвана от гледна точка на своите медийни (включително и визуални) контексти и опосредствания (сещам се за интересната книга на Георги Господинов за Вапцаров и езика на рекламата, засега оставаща по-скоро изключение).
ГАЛИН ТИХАНОВ
КУФАРИТЕ НА КАНОНА
Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература. На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти със панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите, тези които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за изпътя, за през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят, като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите, защото без тях не може в канона или какви неща домъква всеки от писателите в канона. Закъде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона, разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос. Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.
Камелия Спасова
Мария Калинова
Dualis 