Сложност и ред

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Сложност и ред
разговор върху книгите на

Владимир Сабоурин

„Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност“
и
„Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“

8 май 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала СУ, Ректорат

С участието на:
Бойко Пенчев, Божана Филипова, Кирил Василев, Мария Калинова

„Свещенотрезвото” и „Сложност и ред” са продължение на изследователската трилогия на Владимир Сабоурин, чието начало поставя „Произход на испанската пикареска”.

СЕМИНАР ЗА РОМАНА

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”

23 май, четвъртък
10:00 – 18:00 ч. 

Библиотека „Филологии” (Гълъбарника)
Ректорат на СУ, Централно крило, етаж VI

ПРОГРАМА: 

I ЧАСТ / 10.00 – 13.00 часа

10:00 проф. Милена Кирова, СУ. „Другата българска литература”

10:30 проф. Инна Пелева, ПУ. „Съвременният български роман: посоки на критическото търсене”

11:00 проф. Миглена Николчина, СУ. „Българският философски роман – ретроактивно конституиране”

11:30 – 12:00 Кафе – пауза

12:00 доц. Бойко Пенчев, СУ.  „Пикаресковият роман в най-новата българска литература”

12:30 проф. Александър Кьосев, СУ.  „Преводимост, художествена ценност, пазарен успех: за непреводимостта на „Възвишение”

Мария Калинова, Камелия Спасова [Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“]

● [публикуван] Антологии и антологийно – между автора и текста. 1910 и след това, съст. Пламен Антов, Маринели Димитрова, Георги Господинов, София: ИЦ Боян Пенев, 2012, 186-190.

● [четен] конференцията Островът на антологиите: 1910 и след това, 17 декември 2010 г.,  
Организатори: Георги Господинов, Пламен Антов: Институт за литература – БАН, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“

1. Ужасните деца 

В рубриката „Библиотопия” на „Литературен вестник” от 1993 г., в която се редуват с публикуването на рецензии Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов – рубрика, конститутивна за раждането на 90-те – излиза следното авторефлексивно признание: „Цяло едно поколение интелектуалци абдикира след „промените“ и в днешната ситуация на тотална обезбащеност ние, отрочета с детски души и лица на старци, клечим на пясъка, ослушваме се за Учителя, който никога не идва, и пишем своите рецензии.”[1] Авторът е Бойко Пенчев, а повод за тази носталгия по бащата е Юлия Кръстева и нейният роман „Старецът и вълците”. Въпросът за бащите (естествено и майките) на 90-те минава през злокобния възел на прекъснатата нишка

ЛВ на 20: [Поетите и вестникът]

Семинар „Рецепция на античната драма в съвременната българска поезия“ [1.12.2010]

Американски научен център в София

1.12.2010, 18 часа

>>>Семинарът е част от проекта Arion.

>>Сайтът  Arion.

Участници: Йордан Ефтимов (модератор);

Миглена Николчина;

Доротея Табакова;

Мария Калинова;

Поли Муканова;

Камелия Спасова;

Петър Чухов

+ стихотворения на: Кирил Мерджански, Георги Господинов, Амелия Личева,  Бойко Пенчев, Златомир Златанов, Пламен Антов, Мария Липискова, Ясен Василев>>

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

• Милена Кирова – Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, София, Алтера, 2009.
  
  
• Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова – Критическото наследство на българския модернизъм. Том І, II, III, Институт за литература – БАН, Издателски център „Боян Пенев“, София, 2009.

Мария Калинова, Камелия Спасова: [Поезия: 2008г.]

През разширената зеница на съвременната българска поезия

Литературен вестник, бр. 30, 8 -14. 10. 2008, 9 и 11.

If there is no grain, there is no picture[1]

1. Как фасетката образува зърнистост. Нито монументалният поглед (през паметници и образци), нито антикварният поглед (през каталози и библиотеки) биха могли да проработят при обръщането към съвременната българска поезия. Само критическото око, едновременно встрастяващо се и дистанциращо се от настоящето, е способно да даде различна перспектива. Ницше нарича тази двойна способност пластичност: критическото око в момента на своето приплъзване през безформеността на живота поражда анализ, история, теория, т.е. вече оформя живота.