Утопия I [at] thefridge: [05.06.2010 18.30h]

Време: 18:30 часа

05.06.2010

Място: the fridge: ул.Овче поле 122

Утопията I

В новия брой 20 на „Литературен вестник” се изработва една утопия. Двадесет и трима съвременни български автори измислят очертанията на идеалната държава и нейните въобразени топоси. Повече за проекта, коментари върху реализираната утопия и идеи за нейното утопично продължение, както поезия и проза от авторите на УТОПИЯ I, може да чуете в the fridge тази събота 05.06.2010 от 18.30 часа. На събитието ще може да се срещнете и със създателите на [анти]утопичната музика:Simeon Dotkov, wayab.

Утопията I

Текст: ВБВ, Емил Христов, Станимир Панайотов, Камелия Спасова, Моника Вакарелова, Галина Калчева, Мартин Колев, Димитър Божков, Лидия Кирилова, Иван Христов, Петър Топуров, Иван Ланджев, Андриана Спасова, Мирослав Христов, Guy de July, Octavian von August, Марин Бодаков, Николай Атанасов, Иван Димитров, Платон, Мария Калинова, Невена Панова, Стефан Иванов, Яница Радева, Владислав Христов

Музика: Simeon Dotkov, wayab

Мария Калинова, Камелия Спасова: [Силвия Чолева, „Писма“; Силвия Чолева, „Картички“]

Близнаците: двойното тяло на поезията от Силвия Чолева

Литературен вестник, бр. 32, 10-16.10.2007, 4-5.

I Инкогнито в градините от сънищата.

Но навикът е голям заглушител. И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи. Не мога да продължа. За какво говорех?
С. Бекет

Последователно четени стихотворенията от “Писма” на Силвия Чолева оголват една възможна концепция на книгата. Подхващане на писмата от детството и пролетта, тяхното преминаване през лятото и пристигане в есента. Този цикличен ритъм на книгата се размества от трусовете на спомени, от възжелаване на отминали събития, от завръщане към хора и стихотворения. Но най-вече от сънища.

Мария Калинова, Камелия Спасова: [Николай Атанасов, „Органични форми“]

ТАТУИРАЙ УЖАСА

Литературен вестник, бр.11, 2008.

LiterNet, 23.05.2008, № 5 (102)

“Органични форми” е оксиморон, онзи стар оксиморон за свързването на “естественото” и “направеното”, на “природно” и “техническо”, фигурата, която е белязала литературата, разкъсала, разтворила, раз-пол-овила, рефлектирала самата й “сърце-вина” или именно въплътила невъзможността за природност през език. Поезията на Николай Атанасов съвсем съзнателно си служи с тази апоретичност, която трябва да употреби опит, език и форма по най-съвършен начин. В стихосбирката,