Posts Tagged ‘ЛВ’

ЛВ, бр.24, 2009: изтегли
Протетичността на езика
Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място
е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново
отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или
историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път.
Метаморфозата възпалява изкуството [techne], но още от Платоновия „Ион” над него
тегне присъдата, че подобно на стареца Протей постоянно измята формата си и трудно
може да бъде уловено от философския дискурс. Възможен ли е поглед към безобразното,
невъобразимото, ексцеса и какъв език, теоретичен, литературоведски, рефлексивен можем
и ще ни бъде позволено да употребим за него? Или, какво има да му мислим: просто става
дума за престъпване на всичко допустимо и попадане в критическо беззаконие.
Отговорът, който изработва герой като Персей, не се състои в отбягването на
вмедузяващия поглед, а в неговото рефлексивно възвръщане. Като Медуза остава онова
място, което въпреки че не трябва да се гледа, ни изправя пред погледа, преобразяващ в
скулптура, в творба. Главата на закланата горгона не престава да фасцинира,
кастрационната намеса спрямо протетизма не го обезсилва. Езикът “Медуза” не спира да
жили и възбужда.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА

Протетичността на езика

Медуза_Караваджо

Микеланджело да Караваджо, Медуза, 1597

 

Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път. Метаморфозата възпалява изкуството [techne], (още…)

ЛВ, бр.17, 2009: изтегли

Михаел Витшиер
Предмети на куфарното изкуство
Куфарите са част и символ на пътуването, на неволята и на живота.
В тях нашата екзистенция се редуцира до същинското.
И така те са също антропологически интроспекции.
Съдържанието им като че опредметява силите на съществото ни.
И сочи с това обратно към нас самите.
Празни или опаковани.
КУФАРИ
превeде от немски Тодор П. Тодоров
Сбогуването на Тухолски

Михаел Витшиер, Сбогуването на Тухолски

Предмети на куфарното изкуство

Куфарите са част и символ на пътуването, на неволята и на живота.

В тях нашата екзистенция се редуцира до същинското.

И така те са също антропологически интроспекции.

Съдържанието им като че опредметява силите на съществото ни.

И сочи с това обратно към нас самите.

Празни или опаковани.

КУФАРИ

МИХАЕЛ ВИТШИЕР*, превeде от немски Тодор П. Тодоров (още…)

ЛВ, брой 11, 2009: изтегли

Илиян РужинФотография Илиян Ружин©

Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от
куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни
дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература.
На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си
съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния
се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти с
панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите,
тези, които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за из пътя, за
през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят
куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят,
като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в
книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже
през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се
проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около
биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му
вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да
станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на
куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати
стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се
извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите,
защото без тях не може в канона, или какви неща домъква всеки от писателите в
канона. За къде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът
носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и
куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или
всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона,
разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос.
Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА

Сетивността на канона

Ги Дебор пише в „Обществото на спектакъла”, че в съвременната епоха капиталът се е концентрирал до точката, в която се е превърнал в образ. Макар да произлиза от холистката традиция в марксизма (Лукач) и да е бил критикуван за този холизъм от мнозина, включително и от Фуко, Дебор ни кара да разсъждаваме върху един все още не докрай осмислен аспект на канона: неговата медиализираност и сетивност, т.е. опосредстваното му медийно конструиране и възпроизводство, а в този план и неговата зависимост от една исторически променлива банка от образи и емблеми, които го обслужват и закрепват. От разбирането на канона като сгъстен до точката на образ културен капитал следват няколко интересни въпроса за изследователя на ългарската литература. Как се съотнасят промените в българския литературен канон с промените в историческия развой на медиите, които го конструират (печат, радио, телевизия, интернет)? Какви са нагледите на българския литературен канон, как се е попълвала и променяла във времето банката от образи и емблеми, които го актуализират и пренасят до четящите и нечетящи аудитории? Пресичат ли се траекториите на литературния и живописния канон, преди и отвъд наложената тоталитарна рамка на социалистическия период? Образите, в които се сгъстява културният капитал, имат ли своя маса, която да се съпротивлява на доминантната идеология? Поставям тези въпроси, защото българската литература, особено след Освобождението, е слабо изследвана от гледна точка на своите медийни (включително и визуални) контексти и опосредствания (сещам се за интересната книга на Георги Господинов за Вапцаров и езика на рекламата, засега оставаща по-скоро изключение).

ГАЛИН ТИХАНОВ

КУФАРИТЕ НА КАНОНА

Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература. На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти със панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите, тези които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за изпътя, за през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят, като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите, защото без тях не може в канона или какви неща домъква всеки от писателите в канона. Закъде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона, разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос. Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.

Камелия Спасова
Мария Калинова

 

ЛВ, брой 3, 2009

Данте беше АДdicted

Гюстав Доре

Обръщането към Дантевата „Божествена комедия” и в частност към „Ад” въвлича след себе си отговорност или поне отношение по възловия въпрос – какъв е смисълът от заниманията с канонични творби. Наивното питане изисква съвсем ненаивно усилие по възстановяване и уплътняване в съвременния контекст на класичното. Образцовата творба, каквато несъмнено е „Комедията”, (още…)