Парачовешкото: грация и гравитация | Видео

Камера: Камелия Спасова

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

 Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава.

The Sublime and the Uncanny

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

The international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English

Наследството на еднорозите. Ars Theoria II

Наследството на еднорозите.
Ars Theoria II

сп. „Пирон“,  Брой 8: АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989

Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. 

Камелия Спасова

Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя след себе си неясен срам, но и толкова носталгия…?“ Негативната начална хипотеза регистрира местата на загуба: изчезнали са следите от контекста, очертан в рамките на българските интелектуални среди през 80-те и 90-те години, изчезнал е Западът като интелектуална утопия, изчезнали са еднорозите на източноевропейските революции.

Метафората за еднорозите, осветена в заглавието на изследването, е взета от книгата на Хана Арент „Между минало и бъдеще“, за да фиксира и даде име на травмата по един неназован обект на загубата. Той е свързан със структурата на революциите – между една приключила революционна ситуация и изобретяването на бъдещето се отваря прекъсване, зев. Николчина изследва структурата и причините за това прекъсване, тя посочва като травматична липсата на език и наратив, през които да бъде изговорено случващото се на непосредствено преди и след 1989 г. Травмата бележи невъзможността за конструиране на референциална рамка, която да обработи миналото, а без подобна рамка, паметта се фрагментира. Разпадът на паметта, от своя страна, води до две негативни последствия в актуалната ситуация: зацикляне на мисълта (повтаряне и рефункционализиране на стари схеми) и отказ или невъзможност за проектиране на бъдеще (нови хуманитарни, теоретични и политически модели). „Изгубените еднорози на революцията“ извършва усилие по сглобяване на референциална рамка, така че вместо разпад и липса, да бъде (ре)конструирана връзка (зевгма) между близкото минало и далечното бъдеще. Онова, което минава като безпокойство през цялата книга е, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което разчитам в книгата е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение.[1]

Александър Кьосев, „Караниците около четенето“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“.

Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията“

Представяне и разговор върху книгата на

 Миглена Николчина
„Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години”

 С участието на: Александър Кьосев и Деян Деянов

20 ноември, сряда, 19:00 часа
Театрална зала на СУ, Ректорат 

Представянето на книгата, която се опира на специфичния научен и политически опит на българските интелектуалци през последните две десетилетия на 20 век, ще протече като дискусия и дебат с участието на двамата протагонисти/ антагонисти на изследването Александър Кьосев и Деян Деянов. Този дебат неизбежно ще засегне проблема за ролята на университета и теоретичното мислене в разбирането, критиката и практическото обновление на политическото – както с оглед на „университетския андъргроунд”  на 1980-те, така и с оглед на по-късните и на актуалните събития.

СЕМИНАР ЗА РОМАНА

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”

23 май, четвъртък
10:00 – 18:00 ч. 

Библиотека „Филологии” (Гълъбарника)
Ректорат на СУ, Централно крило, етаж VI

ПРОГРАМА: 

I ЧАСТ / 10.00 – 13.00 часа

10:00 проф. Милена Кирова, СУ. „Другата българска литература”

10:30 проф. Инна Пелева, ПУ. „Съвременният български роман: посоки на критическото търсене”

11:00 проф. Миглена Николчина, СУ. „Българският философски роман – ретроактивно конституиране”

11:30 – 12:00 Кафе – пауза

12:00 доц. Бойко Пенчев, СУ.  „Пикаресковият роман в най-новата българска литература”

12:30 проф. Александър Кьосев, СУ.  „Преводимост, художествена ценност, пазарен успех: за непреводимостта на „Възвишение”

Въображението днес

6-9 декември 2012,
СОФИЯ – АПРИЛЦИ

ВЪОБРАЖЕНИЕТО ДНЕС

Втора международна интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността

Камелия Спасова, Мария Калинова: [„Ева със сърп и чук в разказите на Платонов“]

Ева със сърп и чук в разказите на Платонов

● Първа награда: Седма национална студентска научна конференция „Отвъд думите: превращения на смисъла”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 12-13 май 2005.

“По дирите на едно литературоведско чергарство”: чергарство между пропастите литературни мнения и съмненията в тяхната универсалност; между опитите да се конструира и консервира смисъла на литературната творба. Скитничеството на критика.

Камелия Спасова: [Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“]

Между плътната и жигосана памет: философски опити за помирение

сп. алтера академика, бр. 4 год.II (8), 2008, 156 -160.

Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“, Ориенталия, София, 2008.

Накъде гледа ангелът на историята

Философски опити върху самотата и надеждата е книга, която излиза отново в българската публичност дванайсет години след нейното първо издание и чрез подобно историческото преместване вече се пита за необходимостта или последствията от повторната си поява. Дали второто издание надхвърля прагматично-функционалното предназначение на изчерпания тираж и може ли да се мисли през понятието за нов контекст, за „една вече друга генерация читатели”[1] – какви са тогава характеристиките, промените, белезите грапавините за разпознаване и различие на тази друга среда – може утвърдително да отговори само „ангелът на историята”.

Това обаче не е съвсем ангелът на Валтер Бенямин от есето „Върху понятието за история”, обърнат с лице изцяло към миналото – една ретроспективна уредба. Калин Янакиев предлага различна интерпретация, неговият ангел на историята е обърнал погледа си, защото от самото начало той провижда всичко напред до самия край. Ангелът на франкфурския философ събитийства една минала катастрофа, свидетелства за счупването на света,