Word Express

X акция на арт-група “Устата”

25.10.2010, литературния флашмоб 3 „Различни езици“ пред НДК
26.10.2010, фоайето на книжарница Сиела в Сити център

Word Express е проект за пътуващата литература, организиран от Literature Across Frontiers с подкрепата на British Council.  Автори от Америка, България, Босна, Хърватска, Гърция, Израел, Македония, Сърбия, Словения, Румъния и Англия пътуват с влак през Балканите, отсядат в различни югоизточни градове из Европа, четат поезия и проза, приказват си не само за поезия и проза, но предимно за литература, за да акостират накрая в Истанбул. Българските автори включени в проекта са Иван Христов, Мария Калинова, Ангел Игов и Камелия Спасова. Word Express профуча миналата година и през София заедно с Клаудиу Комартин (Румъния), Огниен Спахич (Черна гора), Адела Гречеану (Румъния), Анахит Хайрапетян (Армения), Бариш Мюстерджаплъоглу (Турция), като качи Иван Христов на влака към Атина и Истанбул. В София от централна гара авторите тутакси бяха въвлечени в литературния флашмоб 3 „Различни езици“ пред НДК на 25.10.2009 от 17 часа, където благодарение на вавилонското смешение на езиците, всички чудесно се разбраха.   Бариш Мюстерджаплъоглу дори написа в пътуващия блог на Word Express колко освобождаващо и вдъхновяващо било четенето. На следващият ден, 26.10.2010, беше и официалната част, организирана от „Литературен вестник“, „Британски съвет“ и книжарница „Сиела“, които направиха авангардното и доста смело четене  във фоайето на книжарница Сиела в Сити център, така и културата на МОЛ-a беше атакувана с литература.

Авторите от 25-26.10.2010:

АДЕЛА ГРЕЦЕАНУ (ADELA GRECEANU)

Фото: Cato Lein

Дебютът на Адела Грецеану (1975),  Titlul volumului meu, care mă preocupă atât de mult… („Заглавието на моята стихосбирка, което толкова много ме занимава…”), я прави един от гласовете, които са показателни за промяната на  гледната точка и позицията на новата румънска поезия. Тя се занимава с женствеността и емоционалния свят на една „личност”, която нарича Domnişoara Cvasi („Мис Квази”, 2001) във втората си книга, Адела Грецеану затвърждава репутацията си с всяка нова книга. Последната й стихосбирка (Understanding Right Through The Heart, 2004) и последният й роман („Булката с червените чорапи”, 2008) развиват нейния мечтателен, почти сюрреалистичен поглед, и я правят една от най-оригиналните съвременни румънски писателки, чиято поезия се счита за продължение на традицията на Гелу Наум и Рене Чар.

АНАХИТ ХАЙРАПЕТЯН (ANAHIT HAYRAPETYAN)

Фото: Анахит Хайрапетян

Анахит Хайрапетян е родена през 1981 в Армения. Първоначално учи компютърни науки в Държавния Инженерен университет на Армения, а през 2005 участва във фото семинари на World Press. В момента учи в Датското училище по медии и журнализъм в Копенхаген. През 2002 Арменския център за съвременно експериментално изкуство публикува първата й стихосбирка. През 2005 излиза втората й стихосбирка „Табу”, която печели наградата за млад автор на Съюза на писателите в Армения. Нейни стихотворения са публикувани в списанията  Inknagir, Bnagir, Actual Art, Garun и Gretert. Освен с писане, Анахит се занимава и с фотография. Фотографиите й са публикувани в National Geоgraphic Traveler, Eurasianet.org, Armenianow.com, Zaman, Ogoniok, Newsweek. През 2006 печели наградата на президента на Армения,  както и награди за Социален портрет на Евразия за 2007, Черно море и Кавказ за 2008, Европа и Азия за 2009.

КЛАУДИУ КОМАРТИН (CLAUDIU KOMARTIN)

Фото: Mihai Grecea

Клаудиу Комартин (1983) е поет, литературен критик и преводач. Има публикувани три стихосбирки: Păpuşarul şi alte insomnia („Кукловодът и други безсъници”, 2003, 2007), Circul domestic („Домашен цирк”, 2005), която получава наградата на Румънската академия за поезия, и най-новата Un anotimp în Berceni („Един сезон в Берчени”, 2009). Германският писател Ян Конефке пише за Клаудиу: „Той прави синтез, саркастичен, но и изпълнен с надежда, на съвременното румънско общество.”  Клаудиу Комартин превежда поезия и проза от френски, английски и италиански език и работи върху книга с литературна критика. Негови произведения са публикувани в международни антологии и литературни списания, и са преведени на немски, френски, испански, полски, шведски, сръбски, словенски, български, иврит и корейски език.

БАРИШ МУСТЕКАПЛИОГЛУ (BARIŞ MÜSTECAPLIOĞLU)

Бариш Мустеркаплиоглу (Истанбул, 1977). След завършване на университетското си образование в катедрата по строително инженерство към Босфорския университет, Бариш започва работа като специалист по човешки ресурси.  Разказите му за деца, както и рецензиите му на книги са публикувани в литературни списания като E Edebiyat, Varlık, Altyazı,  и Kitap‐lık. През 1995 получава наградата İffet Esen за къс разказ на асоциацията на İstek Foundation. Първата от серията от четири книги, озаглавена Legends of Perg („Легенди за Перк”), е Korkak ve Canavar („Страхливецът и звярът”) публикувана през 2002. Историята се развива във фантастичната страна Перк, която е създадена от автора като синтез на културите на Изтока и Запада. Продължението със заглавие Merderan’ın Sırrı („Тайната на Мердеран”) е публикувана същата година, а третата книга Bataklık Ülke („Блатото”) излиза през 2004. Серията „Перг” е публикувана от Metis Edebiyat, които са и издателите на „Властелина на пръстените” и Earthsea в Турция. Последната книга от серията, Tanrıların Alfabesi („Азбуката на боговете”), е публикувана през февруари 2005. След „Легендите на Перг”, авторът пише два романа в различни жанрове. Романът му Şakird („Последователят”) за младите мисионери на Исляма, е публикуван през октомври 2005. Kardeş Kanı („Братска кръв”) е трилър за бездомните деца и организираната престъпност, публикувана през 2006. Книгите му са преведени на полски и български.  Бариш Мустеркаплиоглу работи с илюстратора  Енгин Ербаш от университета Бигли за визуализацията на „Перк”. Авторът пише статии и рецензии за различни списания. В момента работи над нов роман, която трябва да бъде публикуван през първите месеци на 2009. http://www.barismustecaplioglu.com

ОГНИЕН СПАХИЧ (OGNJEN SPAHIĆ)

Фото: Thomas Langdon

Огниен Спахич пише на романи и кратки разкази. Учи строително инженерство и философия в университета на Черна гора. Публикува един роман, Hansenova djeca („Децата на Хансен”, 2004), и две сбирки от кратки разкази: Sve to („Всичко това”, 2001) и  Zimska potraga („Зимно търсене”, 2007). Романът му „Децата на Хансен” печели наградата Mesha Selimovic за 2004 (най-добър роман, публикуван през 2004 в Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия). Работи като журналист за независимия всекидневник Vijesti в Подгорица.