● [публикуван] Антологии и антологийно – между автора и текста. 1910 и след това, съст. Пламен Антов, Маринели Димитрова, Георги Господинов, София: ИЦ Боян Пенев, 2012, 186-190.
● [четен] конференцията Островът на антологиите: 1910 и след това, 17 декември 2010 г.,
Организатори: Георги Господинов, Пламен Антов: Институт за литература – БАН, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“
1. Ужасните деца
В рубриката „Библиотопия” на „Литературен вестник” от 1993 г., в която се редуват с публикуването на рецензии Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов – рубрика, конститутивна за раждането на 90-те – излиза следното авторефлексивно признание: „Цяло едно поколение интелектуалци абдикира след „промените“ и в днешната ситуация на тотална обезбащеност ние, отрочета с детски души и лица на старци, клечим на пясъка, ослушваме се за Учителя, който никога не идва, и пишем своите рецензии.”[1] Авторът е Бойко Пенчев, а повод за тази носталгия по бащата е Юлия Кръстева и нейният роман „Старецът и вълците”. Въпросът за бащите (естествено и майките) на 90-те минава през злокобния възел на прекъснатата нишка (още…)
Dualis 