Семинар „Литература и психоанализа: ЕДИП“ – четвърта среща

Софийски университет „Св.Климент Охридски“, Библиотека Филологии, 18 часа

Лекции на:
● Албена Стамболова, „Предсказание, съдба и биография“
● Мария Калинова, „Очевидното“

Гласове на диаболизма в българската литература

Програмата на конференцията

Каним Ви да вземете участие в националната конференция „Гласове на диаболизма в българската литература”, организирана от катедра „Българска литература” и катедра „Теория на литературата”. Събитието ще се проведе на 2 и 3 декември в СУ „Св. Климент Охридски”.

Форумът е посветен на явлението български диаболизъм и се стреми да го обговори през различни интерпретативни стратегии: историческа поява, контекст на българската диаболистична сцена, паралелни прочити с европейския диаболизъм. Сред ключовите фигури за конференцията ще бъдат Владимир Полянов, Георги Райчев, Чавдар Мутафов.

Централен тематичен акцент ще бъде поставен върху творчеството на Светослав Минков, с идеята в рамките на научната конференция да бъдат отбелязани петдесет години от смъртта на писателя, които се навършват на 22 ноември 2016 година.

Не на последно място, по време на събитието ще се проведе и „Работилница за диаболизъм – сън, сянка, смърт”, която ще бъде с дискусионен характер, целящ намирането на един възможен творчески модел на диаболистичния разказ. В същинската част на работилницата е заложено писането на художествени текстове, целящи да проверят дали е възможно актуализирането на диаболизма в контекста на съвременната ни литература.

Организационен екип:

Десислава Узунова
Александър Христов
Владимир Полеганов
Кристина Йорданова
Мария Калинова
Камелия Спасова

Семинар „Литература и психоанализа: Едип“

15 септември, 18 часа, Нова конферентна зала, СУ

Великата творба на Софокъл Едип цар вече векове вълнува читатели, изследователи, специалисти от различни полета. Кой всъщност е Едип? Какъв е този „син, който не е трябвало да се ражда” ? Какво е необичайното в неговата съдба? Какъв е всъщност този човек, убил своя баща и оженил се за своята майка? Защо Фройд избира да наименува едно централно понятие в психоанализата именно „Едипов комплекс”?

Това са част от въпросите, които ще поставим в общата рамка на семинара “Литература и психоанализа: Едип”. Ще разгледаме също така различните парадигми в полето на психоанализата и литературата, които са разработвали въпроса за Едип, както и неговото отношение към други въпроси, поставени в редица текстове – литературни и психоаналитични.

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

 Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава.

Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”

Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, представен от Мария Калинова в „Рецепта за култура“ на 30 май 2015 г., 17.25 min:
http://bnt.bg/…/retsepta-za-…/retsepta-za-kultura-30-05-2015

EX-CHAOS

„Литературен вестник“, бр. 17/ 29.04-5.05.2015

Най-важното за този брой е, че хаосът е пресечна точка между литература, философия и наука. Поискахме точката да бъде разгърната във фабула, формула, фундамент за метаморфоза… Всеки от авторите на броя има съзнание за тази хибридност на хаотичното. В последно време подобен опит за диалог в ЛВ беше подхванат със съвместната публикация между „Литературен вестник” (бр.1, 19-25.01.2011) и „Светът на физиката” (кн. 4/2010) на статията „Математиката като метафора” от акад. Ив. Тодоров. Нишката продължи при Ани Илков в есето му „Дайсън, Вентър и Съселов” („Литературен вестник”, бр.17, 11-17.05.2011). Залогът е двупосочен: речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, както и да се открие зависимостта на научните построения от метафорите и интуициите, завещани от литературата и изкуството.

Настоящият брой е естествено продължение на интердисциплинарния курс за литература, философия и наука „Хаос и безредие” между Философския факултет и Факултета по славянски филологии (СУ). Семинарът експлицитно разграничава хаоса (едноместен предикат) и безредието (двуместен предикат). Идеята е, че безредието дори етимологично се съотнася спрямо и отрицава някакъв ред, докато хаосът може да бъде мислен независимо от бинарните структури. Затова не бива да се забравя, че теорията на хаоса се занимава всъщност с детерминистичното безредие или както пояснява Лоренц, с неподредеността. Семинарът въвежда хаоса от Хезиод до Мария Вирхов през Лаплас, Пригожин, Кручоних…

Концептуалното ядро на броя „Хаос и безредие” са статиите на Михаил Бушев (с. 12-13) и Джеймс Глик (с. 9). Подходът на Бушев е дълбинен и историко-понятиен, задаващ идейна и терминологична рамка, докато при Глик – персонален и актуален, описващ институционализацията на теорията на хаоса. На всичкото отгоре „Хаос и безредие” беше и името на Поетическата работилница ЛВ, която се състоя на 1април в препълнената 148 аудитория на СУ. Участниците носеха със себе си странни атрактори, фрактали и чай. И бисквити. На с. 14, 15 и 16 публикуваме материалите от работилницата. Музикалното парче на Станимир Калчев и краткото видео на Венеса Маджарова и Виктория Велинова не могат да бъдат отпечатани. При хаоса винаги нещо минава отвъд репрезентацията. Прозев, паст, озъбване.
Васил Видински
Камелия Спасова
Мария Калинова

The Sublime and the Uncanny

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

The international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English

Логика на несъгласието

Свободноизбираем курс, зимен семестър на учебната 2014/2015 година на тема: 

Логика на несъгласието в езика и литературата 

Автор на курса: гл. ас. д-р Мария Калинова
За записвания: e-mail: mariakalinova@gmail.com
Семинарът ще се провежда четвъртък, 18 часа, 155 кабинет, Ректорат.

Анотация и цели на курса: 

Несъгласието се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. През последните години хуманитарното поле е ангажирано със съвременната необходимост да се теоретизира несъгласието на „другия” като конститутивна сила, както и с възможността да си представим модел, в който напрежението между две антагонистични логики може да се разглежда в позитивен план вместо да бъде мислено като водещо до разрушително противопоставяне. Несъгласието се обвързва с водещи парадигми на хуманитарното знание (семиотика, философия, психоанализа, феминизъм, политология, антропология, социология и др.), като в контекста на литературознанието курсът има за цел да проблематизира и запознае студентите с:

Сложност и ред

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Сложност и ред
разговор върху книгите на

Владимир Сабоурин

„Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност“
и
„Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“

8 май 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала СУ, Ректорат

С участието на:
Бойко Пенчев, Божана Филипова, Кирил Василев, Мария Калинова

„Свещенотрезвото” и „Сложност и ред” са продължение на изследователската трилогия на Владимир Сабоурин, чието начало поставя „Произход на испанската пикареска”.

Александър Кьосев, „Караниците около четенето“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“.

Мария Калинова, „Детство и интелектуална история у възрожденските автори”

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Представяне и разговор върху книгата на
MАРИЯ КАЛИНОВА
„Детство и интелектуална история
у възрожденските автори”

тема на разговора:
Наследството на Възраждането
и българските интелектуалци

10 януари, 18.00 часа
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Тодор Христов, Яни Милчаков,
Еньо Стоянов, Камелия Спасова

Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.

Мария Калинова [Амелия Личева]

Желанието на погледа

● Литературен вестник, бр.23, 19-25.06.2013, 3.

[Амелия Личева, „Трябва да се види“, художник Веселин Праматаров, изд. „Сонм“, София, 2012.]

Новата поетична книга на Амелия Личева „Трябва да се види“ съдържа в себе си един перцептивен завет, свързан с дарбата на погледа: едновременно с виждането субектът трябва и да означи, събере и преживее света. Светът е такъв, какъвто го представят сетивата, но самото виждане е вече означаване. Милионите снопчета във всяка ретина не улавят просто несвързани точки, вибриращи по цвят и яркост, а възприемат значения. Още императивът на заглавието, „Трябва да се види“ насочва към онази сила на виждането, която оцелостява, помни и набавя история, но едновременно с това запазва зевовете – прекъснатите минисветове, фрагментите в потока на преживяванията, разпадащи се снимки и картички, разминавания между А и Б, вавилонското гъмжене на езици.

Мария Калинова, Камелия Спасова [Дарин Тенев]

Апориите на литературния образ

● Култура, брой 20 (2726), 31.05.2013

[Дарин Тенев. „Фикция и образ. Модели”, София. Жанет 45, 2012]
 

Предефиниране на понятието модел

Миналата година излезе цяла серия от дебюти в българската хуманитаристика, сред които се вписва и изследването на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели”, защитено като докторска дисертация по теория на литературата. В тази връзка си заслужава да се отбележат и книгите на Васил Видински, Галина Георгиева, Дария Карапеткова, Кристина Йорданова, Надежда П. Александрова, които се появяват като част от едно оформящо се поколение. То търси приемственост както със случилото се през 80-те и 90-те на ХХ век в една постструктуралистка перспектива,

Мария Калинова [нова поезия]

***

Това е усмивката на човек, който вярва, че е роб
на малките неща, че робува на деца,
роб е, а усмивката му е пораснала насън.
Почти целувка, изсмукала от гърбицата му
цялото небе, планина от мълчание и струпана шир.
Надлъж усмивката свързва двата края, това е усмивката,
която свързва двата края. Това е усмивката на някой,
който не се смее никога, това е усмивката,
която кой ли я слуша, и изобщо за какво ми говориш,
така студените жени мислят за онаята си работа
и се усмихват вертикално. Ужасяващо хоризонтална
усмивка, повтарям, ужасно невидима усмивка
и неизкоренима, по-празна от края на света,
Това е усмивката от края света.

Мария Калинова, Камелия Спасова [Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“]

● [публикуван] Антологии и антологийно – между автора и текста. 1910 и след това, съст. Пламен Антов, Маринели Димитрова, Георги Господинов, София: ИЦ Боян Пенев, 2012, 186-190.

● [четен] конференцията Островът на антологиите: 1910 и след това, 17 декември 2010 г.,  
Организатори: Георги Господинов, Пламен Антов: Институт за литература – БАН, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Раждането на 90-те и смъртта на кръга „Мисъл“

1. Ужасните деца 

В рубриката „Библиотопия” на „Литературен вестник” от 1993 г., в която се редуват с публикуването на рецензии Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов – рубрика, конститутивна за раждането на 90-те – излиза следното авторефлексивно признание: „Цяло едно поколение интелектуалци абдикира след „промените“ и в днешната ситуация на тотална обезбащеност ние, отрочета с детски души и лица на старци, клечим на пясъка, ослушваме се за Учителя, който никога не идва, и пишем своите рецензии.”[1] Авторът е Бойко Пенчев, а повод за тази носталгия по бащата е Юлия Кръстева и нейният роман „Старецът и вълците”. Въпросът за бащите (естествено и майките) на 90-те минава през злокобния възел на прекъснатата нишка

Въображението днес

6-9 декември 2012,
СОФИЯ – АПРИЛЦИ

ВЪОБРАЖЕНИЕТО ДНЕС

Втора международна интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността