НАРЦИСИ НА СЦЕНАТА. НОВИТЕ ФОРМИ.
(„Чайка”, Чехов)
●[четен] Конференция в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев и 60 години Катедра по Теория на литературата, СУ “Св. Климент Охридски”, Катедра по Теория на литературата, ФСлФ, София, 29-30 ноември 2007.
С модерната драма „Чайка” на Чехов се засягат поне три възела на конфликт, базисни както за драматургичния жанр, така и водещи комплекси, т.е. сражения в самия модернизъм: 1. Традицията и новите форми, въпросът за приемствеността и отказаната приемственост (Едипови или по-точно Хамлетови безпокойства); 2. Изборът на любовен обект като избор на себе си (нарцистичната икономия, предизкикана от саморефлексията и себенаблюдението); 3. Композиране или декомпозиране на творбата при вглеждане в нея (протетичната убегливост на формата при заплахата от анализиращия външен поглед). Така с цитирането на „Чайка” и придържането към пиесата, всъщност е прикрит един теоретичен обтег. Разсъждавайки върху текущото произведение и неговите конфликти, се дава възможност на литературоведските тревоги да протекат като подмолни течения. (още…)