На 19-ти октомври от 18:30 часа в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ ще се проведе премиера на книгата „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ с автор Камелия Спасова.
Книгата ще представят Миглена Николчина, Васил Видински, Богдана Паскалева, Борис Илиев и Невена Панова.
(още…)International Workshop
11-12. July 2018
From ancient time, the people has seen patterns in the night sky, which they named constellations. They were useful for the orientation of the sailors or in prediction of the seasonal river floodings. Where are we nowadays? The fields of Literature and Astronomy have in common the patterns of the beginning and creation of the world.
We will discuss how the patterns of these two fields have evolved through the history and if they are going to change in the far future.
Nothing seems to be further from the civil society than the lonely astronomer in a remote observatory. The contacts between artists, writers, philosophers and scientists, however, have played an important role in the development of civil societies. In Serbian history, the friendship between the physicist and engineer Nikola Tesla and the poet Laza Kostić has become an iconic example for this dialogue. This workshop will bring together young scientists from the Astronomical Observatory of Belgrade, The Max Planck Institute for Radio Astronomy in Bonn, The Slavonic Institute University of Cologne and The Faculty of Philology University of Belgrad to discuss the different roles that the sciences and the humanities can play in the formation of civil societies. Scholars and Students from each university will present examples from history and present astronomy influenced philosophers, musicians, writers, intellectuals. Two keynote presentations will introduce the participants to the research at Astronomical Observatory of Belgrade and the Max Planck Institut highlighting the research skills analyzing philosophical and artistic reception and asking for the possibilities to transfer these skills into social engagement.
Place: Alter Senat Saal, University of Cologne, Albertus-Magnus-Platz, 50923 Cologne
Organizers: Dragana Grbić and Kamelia Spassova (още…)
MOH VI final conference booklet
International Board: Rens Bod, Christopher Celenza, Hent de Vries, Julia Kursell, Fenrong
Liu, Jaap Maat, Helen Small, Thijs Weststeijn
Local Organizing Committee: Helen Small, Hampus Östh Gustafsson, Laura Miller
The Society for the History of the Humanities
29th September 2017, Brittain Williams Room
Invisible Battles: The Political Stakes of Literary Theory in Eastern Europe
Chair: Julia Kursell (University of Amsterdam)
• Darin Tenev (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Language Models and the Study of
Literature (Bulgarian Guillaumist School vs. Roland Barthes and the Saussurean Legacy)
• Kamelia Spassova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Transforming the Concept of
Mimesis: Yuri Lotman and Todor Pavlov
• Enyo Stoyanov (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Lines of Dissention: The Political
Dimensions of Bakhtin’s Early Reception
• Maria Kalinova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Ideology Behind Our Back:
Ideologeme and Aesthetic Event
• Miglena Nikolchina (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Literary Theory in Action: the
Case of Metamorphosis (още…)
Софийски университет „Св.Климент Охридски“, Библиотека Филологии, 18 часа
Лекции на:
● Албена Стамболова, „Предсказание, съдба и биография“
● Мария Калинова, „Очевидното“
Каним Ви да вземете участие в националната конференция „Гласове на диаболизма в българската литература”, организирана от катедра „Българска литература” и катедра „Теория на литературата”. Събитието ще се проведе на 2 и 3 декември в СУ „Св. Климент Охридски”.
Форумът е посветен на явлението български диаболизъм и се стреми да го обговори през различни интерпретативни стратегии: историческа поява, контекст на българската диаболистична сцена, паралелни прочити с европейския диаболизъм. Сред ключовите фигури за конференцията ще бъдат Владимир Полянов, Георги Райчев, Чавдар Мутафов.
Централен тематичен акцент ще бъде поставен върху творчеството на Светослав Минков, с идеята в рамките на научната конференция да бъдат отбелязани петдесет години от смъртта на писателя, които се навършват на 22 ноември 2016 година.
Не на последно място, по време на събитието ще се проведе и „Работилница за диаболизъм – сън, сянка, смърт”, която ще бъде с дискусионен характер, целящ намирането на един възможен творчески модел на диаболистичния разказ. В същинската част на работилницата е заложено писането на художествени текстове, целящи да проверят дали е възможно актуализирането на диаболизма в контекста на съвременната ни литература.
Организационен екип:
Десислава Узунова
Александър Христов
Владимир Полеганов
Кристина Йорданова
Мария Калинова
Камелия Спасова
October 13-16, 2016, Stockholm, Sweden
Keynote Speakers: Miglena Nikolchina & Eivind Engebretsen
Honorary Guest and Speaker: Julia Kristeva
Preliminary Conference Program: PDF
Thursday October, 13, Södertörn University
15.00 -16.00 Registration, Södertörn University
16.00 MB416
Welcome speech by Gustav Amberg, Vice-Chancellor of Södertörn University
Julia Kristeva: Interpréter le Mal radical (the speech will be given in English) (още…)
In October 2016, students and teachers of our faculties will meet for a double conference “Reviving Visions: Artists and Scholars that connected East and West” in Cologne. Our students will meet on October 7 to present their discoveries—places, ideas, personalities, traditions and visions—that can help us to create a space of learning and scholarship that connects Eastern and Western traditions. They will present their findings and ideas to senior scholars of all three universities at Schloss Wahn on October 10 and 11.
Participants:
❧ Students from Warsaw, Moscow and Cologne
❧ Prof. Dr. Andrew Kahn (University of Oxford), keynote speaker
❧ Prof. Dr. Rita Giuliani (La Sapienza, Rome)
❧ Prof. Dr. Kornelija Ičin (University of Belgrade)
❧ Prof. Dr. Elena Penskaya (HSE)
❧ Prof. Dr. Jörg Schulte (Cologne)
❧ Dr. Kamelia Spassova (Cologne / Sofia)
❧ Dr. Marianna Koliová (Cologne / Bratislava) (още…)
Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев
Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.
Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below
UTCP Workshop:
UTCPワークショップ「バートルビー再考」／シンポジウム「文学における諸形象」
Date:
1st Session: 15:00-16:30, (Thu) December 17, 2015
2nd Session: 17:00-18:30, (Fri) December 18, 2015
Venue: Seminar Room, 2F, Bldg. 101, The University of Tokyo, Komaba
Speakers:
Kamelia Spassova (Sofia University), Maria Kalinova (Sofia University)
Kai Gohara (University of Tokyo), Futoshi Hoshino (University of Tokyo)
Date: 13:00-17:00, Saturday, December 19, 2015
Venue: Room 1212, 1F, Bldg. 12, The University of Tokyo, Komaba
Speakers:
Darin Tenev (Sofia University) – The Philosophical Status of Literary Figures
Kamelia Spassova (Sofia University) – The History of the Term Figura in Auerbach
Maria Kalinova (Sofia University) – Human Being’s Last Word
Riyako Yamaoka (University of Tokyo) – The “Thousand Eyes” of Nietzsche according to Sarah Kofman
Hanako Takayama (University of Tokyo) – Blanchot and the Threshold of the Inaudible
Moderator: Futoshi Hoshino (University of Tokyo)
THE INHUMAN 2015 | НЕЧОВЕШКОТО 2015
Камелия Спасова, откъс от „Миметични машини в нечовешката долина“
(скоро видео от КЦ и на цялата конференция)
Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ
11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ
Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.
Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.
Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)
Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към
21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ
„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство. (още…)
INTERNATIONAL CONFERENCE: ‘LITERARY FORM. HISTORY AND CULTURE OF AESTHETIC MODELING’
05.-07.10.2015 Schloss Münster Schlossplatz 2 D-48149 Münster
Tuesday, 06.10.2015; 09.30 – 11.00 Uhr
Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта
Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)
Universität zu Köln, Philosophische Fakultät , Slavisches Institut
Am 23. Juni hält Dr. Kameliya Spasova (St.-Klemens-von-Ohrid-Universität Sofia) einen Gastvortrag zum Thema “The Reception of Classical Antiquity in Neofit Rilski’s Works”. Der Vortrag findet im Rahmen des Hauptseminars „Antikenrezeption in der bulgarischen Kultur“ im Seminarraum des Slavischen Instituts (1. Stock) statt. Alle Interessierten sind herzlich willkommen.
Frau Spasova ist vom 22. Juni – 5. Juli 2015 im Rahmen der Universitätspartnerschaft am Slavischen Institut zu Gast.
Am 30. Juni hält Dr. Maria Kalinova (St.-Klemens-von-Ohrid-Universität Sofia) einen Gastvortrag zum Thema “The Genre of the Idyll in Petko Slaveykov’s Works”. Der Vortrag findet im Rahmen des Hauptseminars „Antikenrezeption in der bulgarischen Kultur“ im Seminarraum des Slavischen Instituts (1. Stock) statt. Alle Interessierten sind herzlich willkommen.
Dualis 