Posts Tagged ‘Миглена Николчина’

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“
на Аполония 2016

Думи за книгата: Миглена Николчина и Десислава Узунова

9.9.2016 | 17.00 часа
Художествена Галерия, Созопол

9-9_kenosisочевидно

Светлината се топи
на восъчни пити, на хексагони
и става тихо по никое време.
Античността превалява,
може би любовта превалява:
свлича си вазите, роклите,
свлича си формите,
не лепне, спира да оставя следи,
уж прозрачна, а пропаст.
Без посока и ритъм
потъвам у нея.
На пода едно
петно се разраства
безучастно.
(още…)

Advertisements

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“ на Варненско книжно лято с Жанет 45.
Думи за книгата: Миглена Николчина

Кеносис1 август /понеделник/, 18:30 часа
БНР – голям арт салон, бул. „Приморски“ 22, Варна

Marginalia

Нека се събудим с по-малко мъгла,
нека се събудим. Нашите имена никнат

по страниците
със забравените си страхове,
с никога непризнати желания;
нашите имена никнат от само себе си
в промеждутъците и в паузите;
имената викат лицата, лицата – телата.
Някоя ръка пробива страницата,
та пише, пише, празно не остава
по полето.

 

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“ в Арт салона на Радио Варна

Литернет

Камера: Камелия Спасова

Прекрасен разговор в „Какво се случва“ с Миглена Николчина и Силвия Чолева за времето на разказа, за съдбата на книгите и за таланта за създаване на общности около „Билет за Вега“ и „Парачовешкото: грация и гравитация“.

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка


21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа

Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство. (още…)

jk Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

sublime_uncannyThe international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English (още…)

Наследството на еднорозите.
Ars Theoria II

сп. „Пирон“,  Брой 8: АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989

Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. 

Камелия Спасова

Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя след себе си неясен срам, но и толкова носталгия…?“ Негативната начална хипотеза регистрира местата на загуба: изчезнали са следите от контекста, очертан в рамките на българските интелектуални среди през 80-те и 90-те години, изчезнал е Западът като интелектуална утопия, изчезнали са еднорозите на източноевропейските революции.

Метафората за еднорозите, осветена в заглавието на изследването, е взета от книгата на Хана Арент „Между минало и бъдеще“, за да фиксира и даде име на травмата по един неназован обект на загубата. Той е свързан със структурата на революциите – между една приключила революционна ситуация и изобретяването на бъдещето се отваря прекъсване, зев. Николчина изследва структурата и причините за това прекъсване, тя посочва като травматична липсата на език и наратив, през които да бъде изговорено случващото се на непосредствено преди и след 1989 г. Травмата бележи невъзможността за конструиране на референциална рамка, която да обработи миналото, а без подобна рамка, паметта се фрагментира. Разпадът на паметта, от своя страна, води до две негативни последствия в актуалната ситуация: зацикляне на мисълта (повтаряне и рефункционализиране на стари схеми) и отказ или невъзможност за проектиране на бъдеще (нови хуманитарни, теоретични и политически модели). „Изгубените еднорози на революцията“ извършва усилие по сглобяване на референциална рамка, така че вместо разпад и липса, да бъде (ре)конструирана връзка (зевгма) между близкото минало и далечното бъдеще. Онова, което минава като безпокойство през цялата книга е, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което разчитам в книгата е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение.[1] (още…)

eventim_cover

Дизайн: Камелия Спасова

Излезе от печат сборникът с текстове от международната научна конференция „Събитие и безсмъртие (литература, език, философия, наука), състояла се в Софийския университет (13-14 май 2011).  В него на 338-348 стр. е включен  общият ни текст „Ламела: органът на безсмъртното“:

Изтегли на pdf!

The collection of essays Event and Immortality (Literature, Language, Philosophy, Science) was published. It gathers proceedings from the eponymous conference, organized by the Faculty of Slavic Studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski” and held on May 13–14, 2011. Our paper “Lamella: The Organ of Immortality” is included there from 338 to 348 pages.

Kamelia Spassova, Maria Kalinova

Lamella: The Organ of Immortality

Lacan introduces in his Seminar XI The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis the myth of lamella in order to explain in what way he developed the Freudian concept of drive. This myth is opposed to the Aristophanian myth of androgynous people, as told in Plato’s Symposium. The lamella is conceived as an unreal organ, and yet an organ, of immortality. The two philosophical myths presuppose two different frameworks for the reflection on the problem of the doubles. On the one hand, in Plato the two halves are erotically sublimated in their way to achieve the One. In Lacan, on the other, the lamella is the organ that gives birth to the doubles. The present paper attempts through a reading of Miglena Nikolchina and Alenka Zupancic to provide an answer to the following questions: Why is it that it is Aristophanes, the Father of Comedy, that is chosen to give a voice to the idea of the Androgyne; and in what way the Roman comedy in general, and the Menaechmi of Plautus in particular, produces the problem of the doubles as a means for the comic emplotment. The event is conceptualized as an explosion between the one and the other double, between Plato and Lacan, between immortality and the real.

Камелия Спасова, Мария Калинова 

Ламела: органът на безсмъртното

Човек може да се отдаде на една мисъл, да я последва дотам, докъдето води, просто от научно любопитство или ако щете, като advocatusdiaboli,който не се обвързва с дявола.
Фройд, Отвъд принципа на удоволствието

1. Етика на желанието: Лакан – Бадиу

Защо психоанализата би била съвременният етически дискурс, ако трябва да бъде дефиниран човекът като безсмъртно същество? Отговорът предполага, че ние вече сме в ситуация, в която се е заличило илиe останало неразличимо разграничението между авторитет и нагон, между съзнанието за моралния закон при Кант и несъзнавано при Фройд. (още…)

Днес 04.06 от 18.15 в 136 аудитория на СУ Миглена Николчина ще бъде гост-лектор на семинара „Литература и мимесис: das Unheimliche“. Лекцията се очкава да е паралелен прочит на „Пясъчния човек“ на Хофман и „Маска“ на Станислав Лем. Семинарът е отворен за посещения.

Към бездомно изродно unheimlich семинара.

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Едип или Сократ:
литературните примери у философите

[Аудио запис от срещата]

[Фотографии: Стоян Атанасов]

ks_4.16

разговор върху книгата на

Камелия Спасова
Събитие и пример у Платон и Аристотел  

16 април 2014 г., 19.00 часа

Театрална зала, СУ, Ректорат

С участието на:
Миглена Николчина, Иван Добчев, Виолета Дечева, Невена Панова, Васил Видински 

Разговорът е фокусиран около питането: защо философите обичат да си служат с примери, които да илюстрират сложни идеи, тези, концепции или заплетени метафизични въпроси. Не е ли работата с Едиповците, Сократовците и Антигоните подвеждаща и опасна за теоретичните парадигми, които често биват атакувани и подривани от следходниците през използванитев тях литературни примери. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ отказва да даде окончателен отговор. За начало книгата предлага да гледаме в две посоки, като се спира на изходна културна дихотомия, проектирана върху фигурите на Аристотел и Платон. (още…)

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

kiossev (3)разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. (още…)

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ
Представяне и разговор върху книгата на

[Аудио запис от срещата]

2.18_nevenaНевена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b). (още…)

mn_20.11Представяне и разговор върху книгата на

 Миглена Николчина
„Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години”

 С участието на: Александър Кьосев и Деян Деянов

20 ноември, сряда, 19:00 часа
Театрална зала на СУ, Ректорат 

Представянето на книгата, която се опира на специфичния научен и политически опит на българските интелектуалци през последните две десетилетия на 20 век, ще протече като дискусия и дебат с участието на двамата протагонисти/ антагонисти на изследването Александър Кьосев и Деян Деянов. Този дебат неизбежно ще засегне проблема за ролята на университета и теоретичното мислене в разбирането, критиката и практическото обновление на политическото – както с оглед на „университетския андъргроунд”  на 1980-те, така и с оглед на по-късните и на актуалните събития. (още…)

!Yasuo-Kobayashi„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата (или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

Време: 31 октомври, 18:00~20:00

Място: 61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

(още…)

Желанието на погледа

Литературен вестник, бр.23, 19-25.06.2013, 3.

[Амелия Личева, „Трябва да се види“, художник Веселин Праматаров, изд. „Сонм“, София, 2012.]

amelia.lichevaНовата поетична книга на Амелия Личева „Трябва да се види“ съдържа в себе си един перцептивен завет, свързан с дарбата на погледа: едновременно с виждането субектът трябва и да означи, събере и преживее света. Светът е такъв, какъвто го представят сетивата, но самото виждане е вече означаване. Милионите снопчета във всяка ретина не улавят просто несвързани точки, вибриращи по цвят и яркост, а възприемат значения. Още императивът на заглавието, „Трябва да се види“ насочва към онази сила на виждането, която оцелостява, помни и набавя история, но едновременно с това запазва зевовете – прекъснатите минисветове, фрагментите в потока на преживяванията, разпадащи се снимки и картички, разминавания между А и Б, вавилонското гъмжене на езици. (още…)