Posts Tagged ‘Мария Калинова’

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ 
Представяне и разговор върху книгата на:

Ангел Ангелов
„Историчност на визуалния образ“ 

(още…)

Реклами

Литературен вестник, бр. 31, 3-9.10.2012

Текстът е част от хетерологична акция в рамките на Ентропичния институт на Катрин Дойферт и Томас Плишке, реализирано със съдействието на Гьоте институт. Това е временно работно пространство, фестивал, хореография, които във всеки град се случват в нови пространства. Група местни и чуждестранни артисти обединяват усилията си, за да може всеки институт да възникне в нова форма. След първата си спирка в Берлин Ентропичният институт се установи на 27, 28 и 29 септември в София. Началото е в късния следобед в The Fridge с лекция на Боян Манчев на тема Що е критическа институция?, последвана от двучасово шествие с фенери през града. А самата хетерологична акция се състоя на 29 септември, събота, от 22.30-00.00 часа в с участието на Камелия Спасова, Мария Калинова, Миглена Николчина и Боян Манчев, Ани Васева, Леонид Йовчев.

Главите на Медуза


Митът

Митът може да бъде разказан два пъти – веднъж откъм героя – Персей, веднъж откъм чудовището – Медуза.

Персей: На страната на героя са Атина и Хермес, те му помагат да набави своето техническо оборудване, едно знаменито въоръжаване с вълшебни предмети: шапка невидимка, бързоногите сандали на Хермес, огледалния щит на Атина, кожената торбичка (kibissis) и сърпа (harpe), с който Кронос е скопил Уран. Всичко това е необходимо, за да предпази Персей от неговата непредпазлива похвала, че може да донесе всичко каквото се сетите за сватбата на Полидект с Хиподамия – например глава на Медуза Горгона. Полидект се съгласил да види този пример в действие и възжелал тази глава. Героичният етос на Персей не позволявал отказ, но той трябва най-напред да разбере къде е краят на света. Там, в една пещера се таят трите Горгони. (още…)

Преводаческите одисеи около Ботуша

Да кажем, че преводът е опит, нещо, което се превежда и също се изживява: опитът е превод.
ДеридаВавилонски кули

Литературен вестник, бр. 33/2012

Дария Карапеткова е проникноверитик и наблюдател на съвременната италианска литературна сцена. Благодарение на нейните преводи българските читатели могат да стигнат до книгите на автори като Джузепе Модрич, Елена Феранте, Изабела Албрици, Тициано Терцани. „Ботуша в българската литературна мода“ на Дария Карапеткова е изследване, в което опитът на внимателния читател и преводаческият талант сe обединяват, за да проследят рецепцията на италианската литература.

Книгата проследява перипетиите по „вноса“ на Ботуша в България между 1878 и 1989 г. през преводаческите усилия на конкретни хуманитаристи, които превеждат и така въдворяват в българското публично пространство италианска литература – от високите европейски образци (творбите на Данте, Петрарка и Микеланджело) до съвременните „модни“ автори (Алберто Моравия и Умберто Еко). Подобна обща рамка прави залога на монографията двоен, доколкото засяга както тясно естетическите и лингвистичните (не)сполуки на превода, така и широкото поле на социокултурната динамика при италиано-българския трансфер. Това, което прави книгата толкова съблазнителна за читателя, е поднасянето или „преводът“ на теоретично- интерпретативна материя с едно невероятно леко перо. Вкусът към детайла на Дария Карапеткова, усетът й за конфликтни и дискусионни зони, критическият й поглед, който обвързва класичното и критическото, древното и политически актуалното, текстът и неговият контекст превръщат изследването в едно занимателно четиво. Книгата „отваря очите“ както за онези фини различия в преводаческите стратегии на един и същи текст, така и за съпровождащите ги сложни криволици на преход и пренос: особено що се отнася до затруднената идеологическа ситуация между 1945-1989 г. (още…)

В пилотното предаване на „Рибен буквар” с Иван Христов и Александрина Ал-Джасем  разказ от Камелия Спасова за вила Waldberta, срещите При Мамута, та до криволиците на ентимемата.  Признавам – увлякох се в приказки. Може би, защото ми хареса формата на предаването и атмосферата в binar – гледай предаването тук.

Още инфо: (още…)

Нулите на картографията

Мария Калинова, ВБВ, Камелия Спасова

ЛВ, бр. 20, 23-29.05.2012: изтегли 

00. Тела и въображения. Тялото на поезията става все по-обиграно и сложно. Вероятно това е знак за ускорено разлагане; но тази вътрешна многопластова метаморфоза изглежда също и плодородна. Мъртвото е добра почва: тялото дисеминира своите отвори, специализира се, в неговите букси се включват и прикачват всякакви машини – високоговорители, екрани, екстензии, говорни апарати и мултимедии. Така се раждат форматите на 00-то поколение: джем сешъни, литературни сериали, пърформанси, флашмобове, двубои и зачитания. Но отворите и каналите на разпространение не засягат директно въображението, то може да бъде поразявано, както в първия си ден. Девствено. То е все същата предмодерна утопия, в която литературата създава своите сакрални пространства и после може и да ги убие на воля (някои от тях са вече зафиксирано и необратимо мъртви, вж. Дружеството за борба против поетите, Ямбол, 1926). (още…)


Критическият квартет говори за: „Възвишение”

Време: 24.01.2012 г.,  19.00 часа

Място: Червената къща, зала „Пеша Николова“

С участието на: Ангел Игов, Мария Калинова, Николай Аретов.

НАРЦИСИ НА СЦЕНАТА. НОВИТЕ ФОРМИ.

(„Чайка”, Чехов)

[четен] Конференция в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев и 60 години Катедра по Теория на литературата, СУ “Св. Климент Охридски”, Катедра по Теория на литературата, ФСлФ, София, 29-30 ноември 2007.

[публикуван] “Не съм от тях”. Канонът на различието”, съст. Миглена Николчина, Ирен Александрова, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Галина Иванова, УИ „Св. Климент Охридски“, София: 2009, 306 – 314.

С модерната драма „Чайка” на Чехов се засягат поне три възела на конфликт, базисни както за драматургичния жанр, така и водещи комплекси, т.е. сражения в самия модернизъм: 1. Традицията и новите форми, въпросът за приемствеността и отказаната приемственост (Едипови или по-точно Хамлетови безпокойства); 2. Изборът на любовен обект като избор на себе си (нарцистичната икономия, предизкикана от саморефлексията и себенаблюдението); 3. Композиране или декомпозиране на творбата при вглеждане в нея (протетичната убегливост на формата при заплахата от анализиращия външен поглед). Така с цитирането на „Чайка” и придържането към пиесата, всъщност е прикрит един теоретичен обтег. Разсъждавайки върху текущото произведение и неговите конфликти, се дава възможност на литературоведските тревоги да протекат като подмолни течения. (още…)

ДВОЙНО ИЛИ НИЩО.

ТЕОРИЯ НА ДВОЙНОТО УТВЪРЖДАВАНЕ

[Аленка Зупанчич, Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете, прев. Еньо Стоянов, ред. Дарин Тенев, колекция “Критическо обвързване”, Издателска къща “Литавра”, 2006. 164 стр. ISSN 1113.]

Алтера академика, година I, кн. 1, пролет 2007, 169-174.

Аленка Зупанчич[1] като изследовател на Ницше не може да подмине темата за неговия стил. Стил, който според словенската авторка е евфеминизиран в съвременната академия, редуциранa е неговата потентност да декларира, да става събитие. Стил, ограничен от общоупотребимите мнения за “бомбастичните” изказания” на Ницше, за неговото “иронично самодистанциране”, за философки революционния му и екзотичен дискурс. Като под диагнозата “мнения” естествено Зупанчич влага дефинираното от Бадиу за онова празно говорене между хората-животни, което е винаги комуникация и никога истина. Срещу мненията стои събитието, истинността му е гарантирана от участието на субект в него. Залогът на Зупанчич е експлицитно прояснен в самото начало на книгата й “Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете”: да възстанови Ницше като “събитието Ницше”. Това е събитие, което не се състои, случва или произвежда, а се конструира. Съставът на събитието при Зупанчич доразвива идеята на Бадиу като удвоява субекта. Нейната конструкция поръбва събитието от двете страни със субектност като по този начин открива проломяването, точката на погледа, часа на Пладнето. (още…)

За възвисяването в езика

[Милен Русков, „Възвишение”, ИК „Жанет-45”, Пловдив, 2011]

Литературен вестник, брой 32, 19-25.10.2011, 5.

Езиковият експеримент в новия роман на Милен Русков „Възвишение” е част от повтарящата се утопия на българската литература за влизане в реката на Възраждането. През 90-те на XX век това бележи прекъсване на традицията, отказ от предходниците едновременно с въз-раждането на други „бащи”. Естествено, тази река е Хераклитова и не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода, нито пък в една и съща утопия. И ако за авторите около фигурата на Ани Илков и течението на „Литературен вестник” това прескачане назад във времето вече е разглеждано през споменатия генеалогически аршин, то в контекста на съвременността „Възвишение” се обръща към хоризонтите на „смутните времена”, за да открие пред нас една хетеротопия на кризата. (още…)

ГУАН: за вътрешно четене

Литературен вестник, бр. 10, 14.3 – 20.3.2007, 5.

За щастие, когато Г. Господинов преди няколко броя на ЛВ (бр.8, 28.2.2007) писа за „вноса на източни идеи”, култа към „майка Индия”, „великото смешение на мистика и социализъм, Агни Йога и Тангра”, се сърдеше/ срамуваше от един друг Изток, а не от този като в „Мрежата на Индра”. Новата стихосбирка на Едвин Сугарев е далеч от Изтока като размекващ естетическия вкус или казано просто – тя е далеч от кича. С нея авторът се завръща към формите на хайку, лапидарната поезия и идеите на дзен будизма. Обръщане, което като че ли идва, за да успокои и отмени болките от „невъзможните убежища на родината”, населили последните му книги. Това обръщане към Изтока в „Мрежата на Индра” не е обаче опит да се умножи и упражни вече добре усвоен почерк или да умножи единния образ на самия автор в този почерк.

(още…)

 Утопични поетики: 

замрaзяване на Утопия II

След замрaзяването на Утопия I в The Fridge на 05.06.2010, ново разширяване на границите на идеалната дрържава, този път конструирана от 30 поета и 3-ма музиканти!

Място: Национална художествена академия

Време: 19.06.2011 | 18- 23 h

(още…)

[акорд:еон]
представление за идиофонични точки



eон:
13 април 2011, 19:00 h, Нова театрална зала (СУ, Ректорат)
акорд: Веселка Тончева, Андрония Попова, Fragile; Димитър Кенаров, Мария Калинова, ВБВ и Камелия Спасова; Спартак Йорданов и Ралица Тонева

Събитието се организира със съдействието на Културния център към СУ “Св. Климент Охридски”

Фотография: Joro Aranjoro (още…)

(още…)

Poesis International@bg

1 час в 160 страници поезия

време: 1.03.2011 г., 19 часа

място: 160Б, 4 етаж, СУ „Св. Климент Охридски“


Клаудиу Комартин, Мария Калинова, Иван Христов, Камелия Спасова, Ани Бурова и Лора Ненковска ще предствят румънското списание Poesis International, което публикува в третия си брой българска поезия.
Заповядайте на среща разговор със специалното участие на Клаудиу Комартин, главен редактор на Poesis International.

Образът на чужденеца

в “Автобиографията” на Григор Пърличев

Национални студентски четения. Доклади от националните студентски четения Велико Търново, 2004, ред. А. Велкова – Гайдаржиева/ Н. Димитров, Велико Търново: Фабер, 2005, 7- 18. 

● Втора награда: Шеста национална студентска научна конференция “Приключенията на четенето”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 05 май 2004.

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?
(Защо не съм?.. Ботев)
 
Границата, която разделя Изкуството от Неизкуството, е хоризонтална – тя минава през всички жанрове, а не рядко и през отделните произведения. В “Автобиографията” на Григор Пърличев тя е подвижна, (още…)

Ева със сърп и чук в разказите на Платонов

● Първа награда: Седма национална студентска научна конференция „Отвъд думите: превращения на смисъла”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 12-13 май 2005.

“По дирите на едно литературоведско чергарство”: чергарство между пропастите литературни мнения и съмненията в тяхната универсалност; между опитите да се конструира и консервира смисъла на литературната творба. Скитничеството на критика.

(още…)

ЗА ДВЕ ИНКРИМИНИРАНИ РЕТОРИКИ: Г. МИЛЕВ – Н. ВАПЦАРОВ


1. ВМЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ

2. МЕЖДУ ВАРВАР И ДАДА. (по делото “Гео Милев”)

3. МЕЖДУ РЕТОРИКАТА И НУЛЕВАТА ФИГУРА (по делото “Вапцаров”)

4. ТЕРОРЪТ НА ЕЗИКА

5. ИКОНИТЕ БДЯТ:

6. СЛУЧАЯТ “СЕПТЕМВРИ” – СЛУЧАЯТ “СЕЛСКА ХРОНИКА”

7. КРАЙ. НАКАЗАНИЕТО


(още…)