Posts Tagged ‘Камелия Спасова’

Време: 23.02.2017, 18.00 ч.
Място: Библиотека „Филологии“ в Ректората на СУ, ет. 6.

Лекции и разговор:
Десислава Гъдева: „Неудобството в цивилизацията?“
Камелия Спасова: „Едип, паресиаст“

2-23_oedious

Advertisements

12-3_diabilism

Програмата на конференцията

Каним Ви да вземете участие в националната конференция „Гласове на диаболизма в българската литература”, организирана от катедра „Българска литература” и катедра „Теория на литературата”. Събитието ще се проведе на 2 и 3 декември в СУ „Св. Климент Охридски”.

Форумът е посветен на явлението български диаболизъм и се стреми да го обговори през различни интерпретативни стратегии: историческа поява, контекст на българската диаболистична сцена, паралелни прочити с европейския диаболизъм. Сред ключовите фигури за конференцията ще бъдат Владимир Полянов, Георги Райчев, Чавдар Мутафов.

Централен тематичен акцент ще бъде поставен върху творчеството на Светослав Минков, с идеята в рамките на научната конференция да бъдат отбелязани петдесет години от смъртта на писателя, които се навършват на 22 ноември 2016 година.

Не на последно място, по време на събитието ще се проведе и „Работилница за диаболизъм – сън, сянка, смърт”, която ще бъде с дискусионен характер, целящ намирането на един възможен творчески модел на диаболистичния разказ. В същинската част на работилницата е заложено писането на художествени текстове, целящи да проверят дали е възможно актуализирането на диаболизма в контекста на съвременната ни литература.

Организационен екип:

Десислава Узунова
Александър Христов
Владимир Полеганов
Кристина Йорданова
Мария Калинова
Камелия Спасова

21-22 септември 2016

Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев

9-21Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.

Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below

(още…)

15 септември, 18 часа, Нова конферентна зала, СУ

9-15_oedipusВеликата творба на Софокъл Едип цар вече векове вълнува читатели, изследователи, специалисти от различни полета. Кой всъщност е Едип? Какъв е този „син, който не е трябвало да се ражда” ? Какво е необичайното в неговата съдба? Какъв е всъщност този човек, убил своя баща и оженил се за своята майка? Защо Фройд избира да наименува едно централно понятие в психоанализата именно „Едипов комплекс”?

Това са част от въпросите, които ще поставим в общата рамка на семинара “Литература и психоанализа: Едип”. Ще разгледаме също така различните парадигми в полето на психоанализата и литературата, които са разработвали въпроса за Едип, както и неговото отношение към други въпроси, поставени в редица текстове – литературни и психоаналитични. (още…)

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“
на Аполония 2016

Думи за книгата: Миглена Николчина и Десислава Узунова

9.9.2016 | 17.00 часа
Художествена Галерия, Созопол

9-9_kenosisочевидно

Светлината се топи
на восъчни пити, на хексагони
и става тихо по никое време.
Античността превалява,
може би любовта превалява:
свлича си вазите, роклите,
свлича си формите,
не лепне, спира да оставя следи,
уж прозрачна, а пропаст.
Без посока и ритъм
потъвам у нея.
На пода едно
петно се разраства
безучастно.
(още…)

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“ на Варненско книжно лято с Жанет 45.
Думи за книгата: Миглена Николчина

Кеносис1 август /понеделник/, 18:30 часа
БНР – голям арт салон, бул. „Приморски“ 22, Варна

Marginalia

Нека се събудим с по-малко мъгла,
нека се събудим. Нашите имена никнат

по страниците
със забравените си страхове,
с никога непризнати желания;
нашите имена никнат от само себе си
в промеждутъците и в паузите;
имената викат лицата, лицата – телата.
Някоя ръка пробива страницата,
та пише, пише, празно не остава
по полето.

 

Камелия Спасова представя стихосбирката „Кеносис“ в Арт салона на Радио Варна

Литернет

Разговор от 4 април 2016 по Артефир, радио „Христо Ботев“ върху Кеносис

С Радослав Чичев – разговорът тече леко и интензивно, винаги е друго като отсрещната страна пита със знание и любопитство.

12901240_1113591988692377_8099159452223805446_o

Снимка: Александър Байтошев

А в брой 12 на вестника за тази година има не само рецензия за поетическата книга на Камелия Спасова Кеносис, прочетена в полъха на античните веяния в нея от Яница Радева, но и три много важни интерпретации на основополагащи съчинения в античната естетика и философия:

лекцията на Футоши Хошино върху За възвишеното на Лонгин и част от изследването на Камелия Спасова на Софистът на Платон, върху което тя работи отдавна.

Онези от нас, които взеха участие в Международния семинар „Истина и софистика“, проведен на 14 и 15 март в нашия Университет, споделиха радостта от съвместното прочитане и обсъждане на текстовете.

На края на това кратко съобщение пожелавам щастлив и красив нов месец на всички посетители на сайта ни, на всички членове и приятели на Асоциацията.

 

АРУКО

В най-веселия ден на годината, посветен на хумора и шегата, започвам този пост с тъга в началото: тъжно е, че имаме само един литературен седмичник у нас. Весело е, че все пак той оцеля вече 25 години! Наскоро ще има тържество за юбилея на вестника в „Перото“.

И понеже работата в последния работен ден от седмицата е много, сега накратко:

В последния брой на ЛВ за миналата година имаше две много важни рецензии:

отзив на доц. д-р Невена Панова за книгата-хабилитация на доц. д-р Герасим Петрински Късноантична и византийска канонична реторика. УИ „Св. Климент Охридски“, 2014 г., както и за новия, вече трети превод на Пир(ът) на Платон на български език, осъществен от д-р Георги Гочев в поредицата на „Изток-Запад“ и публикуван в края на миналата 2015 г. Тази рецензия е на Николай Узунов и спрямо някои от твърденията в нея реагирах на моя блог към края на декември.

View original post 128 more words

Мария Калинова, Литературен вестник, бр. 5/3-9.02.2016, 4.

ksenosisКамелия Спасова, „Кеносис“, Изд. „Жанет 45“, Пл., 2016.

Камелия Спасова говори за „Дао на хакера“ или изкуството да отвориш нов прозорец. Клавишната комбинация alt+tab е ортодоксалният път на това Дао. Това е не само път, а изобщо принципът, на който е структурирана „Кеносис“. Под поетичната повърхност се разкрива друга повърхност, в някакъв момент ризомата те отвежда до противоречия и парадокси, нещо като „зацикляне“ – тогава alt+tab извършва превключване, но в рамките на същата фикционална реалност. Античните имена се копират и възпроизвеждат в съвременен контекст. Аз съм Кебет, аз съм Морихий… Но какво е все пак „Кеносис“? Желание за насищане

THE INHUMAN 2015 | НЕЧОВЕШКОТО 2015 

Камелия Спасова, откъс от „Миметични машини в нечовешката долина“
(скоро видео от КЦ и на цялата конференция)

Камера: Камелия Спасова

Прекрасен разговор в „Какво се случва“ с Миглена Николчина и Силвия Чолева за времето на разказа, за съдбата на книгите и за таланта за създаване на общности около „Билет за Вега“ и „Парачовешкото: грация и гравитация“.

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка


21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа

Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство. (още…)

jk Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)

Интервю на Ирина Недева с Камелия Спасова и Дарин Тенев по „Хоризонт до обед“:
pironОнзи, който се бунтува, може да бъде мислещ. Ти можеш да се бунтуваш дори за правото да поставяш всичко по въпрос. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ редакторът на онлайн списание „Пирон“, чиито извънреден брой е посветен на новите форми на бунта, Дарин Тенев Камелия Спасова, също редактор в списанието, коментира, че вдъхновението за темата на броя е дошло от лекция на френско-българска изследователка — психоаналитик, лингвист, семиотик, философ Юлия Кръстева: Има една друга форма, към която се опитваме да насочим – формата на мислене. Има бързи и бавни жестове на разбунтуване. Бързите са ефективни, но прекъсват точно възможността за диалог.

„Литературен вестник“, бр. 17/ 29.04-5.05.2015

1Най-важното за този брой е, че хаосът е пресечна точка между литература, философия и наука. Поискахме точката да бъде разгърната във фабула, формула, фундамент за метаморфоза… Всеки от авторите на броя има съзнание за тази хибридност на хаотичното. В последно време подобен опит за диалог в ЛВ беше подхванат със съвместната публикация между „Литературен вестник” (бр.1, 19-25.01.2011) и „Светът на физиката” (кн. 4/2010) на статията „Математиката като метафора” от акад. Ив. Тодоров. Нишката продължи при Ани Илков в есето му „Дайсън, Вентър и Съселов” („Литературен вестник”, бр.17, 11-17.05.2011). Залогът е двупосочен: речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, както и да се открие зависимостта на научните построения от метафорите и интуициите, завещани от литературата и изкуството.

Настоящият брой е естествено продължение на интердисциплинарния курс за литература, философия и наука „Хаос и безредие” между Философския факултет и Факултета по славянски филологии (СУ). Семинарът експлицитно разграничава хаоса (едноместен предикат) и безредието (двуместен предикат). Идеята е, че безредието дори етимологично се съотнася спрямо и отрицава някакъв ред, докато хаосът може да бъде мислен независимо от бинарните структури. Затова не бива да се забравя, че теорията на хаоса се занимава всъщност с детерминистичното безредие или както пояснява Лоренц, с неподредеността. Семинарът въвежда хаоса от Хезиод до Мария Вирхов през Лаплас, Пригожин, Кручоних…

Концептуалното ядро на броя „Хаос и безредие” са статиите на Михаил Бушев (с. 12-13) и Джеймс Глик (с. 9). Подходът на Бушев е дълбинен и историко-понятиен, задаващ идейна и терминологична рамка, докато при Глик – персонален и актуален, описващ институционализацията на теорията на хаоса. На всичкото отгоре „Хаос и безредие” беше и името на Поетическата работилница ЛВ, която се състоя на 1април в препълнената 148 аудитория на СУ. Участниците носеха със себе си странни атрактори, фрактали и чай. И бисквити. На с. 14, 15 и 16 публикуваме материалите от работилницата. Музикалното парче на Станимир Калчев и краткото видео на Венеса Маджарова и Виктория Велинова не могат да бъдат отпечатани. При хаоса винаги нещо минава отвъд репрезентацията. Прозев, паст, озъбване.
Васил Видински
Камелия Спасова
Мария Калинова