Posts Tagged ‘Дарин Тенев’

21-22 септември 2016

Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев

9-21Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.

Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below

(още…)

Advertisements
ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка


21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа

Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство. (още…)

jk Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)

Интервю на Ирина Недева с Камелия Спасова и Дарин Тенев по „Хоризонт до обед“:
pironОнзи, който се бунтува, може да бъде мислещ. Ти можеш да се бунтуваш дори за правото да поставяш всичко по въпрос. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ редакторът на онлайн списание „Пирон“, чиито извънреден брой е посветен на новите форми на бунта, Дарин Тенев Камелия Спасова, също редактор в списанието, коментира, че вдъхновението за темата на броя е дошло от лекция на френско-българска изследователка — психоаналитик, лингвист, семиотик, философ Юлия Кръстева: Има една друга форма, към която се опитваме да насочим – формата на мислене. Има бързи и бавни жестове на разбунтуване. Бързите са ефективни, но прекъсват точно възможността за диалог.

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

sublime_uncannyThe international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English (още…)

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

kiossev (3)разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. (още…)

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

1.24_todorПредставяне и разговор върху книгата на
Тодор Христов
„Свобода и суверенност в Априлското въстание”

24 януари, 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ
С участието на:
Димитър Вацов,
Дарин Тенев, Момчил Христов,
Леа Вайсова и Жана Цонева
Книгата представя резултатите от едно критическо изследване върху начините посредством изкуствата да се говори за свобода. Изследването се фокусира върху мотива за свободата като суверенитет по време на Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни и юридически разкази за него. Интерес представлява именно това събитие, тъй като то се намира на границата между два режима на суверенитет, поради което позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по начин, различен от смятаните за естествени. По начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците. (още…)

!Yasuo-Kobayashi„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата (или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

Време: 31 октомври, 18:00~20:00

Място: 61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

(още…)

Апориите на литературния образ

Култура, брой 20 (2726), 31.05.2013

[Дарин Тенев. „Фикция и образ. Модели”, София. Жанет 45, 2012]
 

Предефиниране на понятието модел

Миналата година излезе цяла серия от дебюти в българската хуманитаристика, сред които се вписва и изследването на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели”, защитено като докторска дисертация по теория на литературата. В тази връзка си заслужава да се отбележат и книгите на Васил Видински, Галина Георгиева, Дария Карапеткова, Кристина Йорданова, Надежда П. Александрова, които се появяват като част от едно оформящо се поколение. То търси приемственост както със случилото се през 80-те и 90-те на ХХ век в една постструктуралистка перспектива, (още…)

За книгата на Дарин Тенев, „Фикция и образ. Модели“ в „Съботен саботаж“ <Камелия Спасова> си говорим с Митко Новков, <8.5.2013>, от 22-ра минута нататък: тук.

imagino6-9 декември 2012,
СОФИЯ – АПРИЛЦИ

ВЪОБРАЖЕНИЕТО ДНЕС

Втора международна интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността

(още…)

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на:

Боян Манчев
„Логика на политическото“

(още…)

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ 
Представяне и разговор върху книгата на:

Ангел Ангелов
„Историчност на визуалния образ“ 

(още…)

“Грация и гравитация” за ужилените от муза

сп. „Следва”, бр. 21, 2009, 152 – 154.

“Грация и гравитация” като форум за физици, поети, музиканти не е просто опит да се събере в едно древното разделение на тривиум и квадриум, той е опит по сговаряне на разделени езици. Свързан с търсенето на онези погранични места, които маркират територията на своето, както и усилието по тяхното прехвърляне. Наслагването едно върху друго на изкуство и наука, ги изважда от собствените им обичайни контури, за да ги въдвори в нова среда, чийто постоянен модус е експериментът. И в трите протекли вече срещи не се състоя агон, борба за завладяване на пространството, а внимателно приплъзване между отделните дисциплини. Залогът е да се направи контакт, там където по принцип има изолация. (още…)

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на: