Posts Tagged ‘Владислав Тодоров’

НАРЦИСИ НА СЦЕНАТА. НОВИТЕ ФОРМИ.

(„Чайка”, Чехов)

[четен] Конференция в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев и 60 години Катедра по Теория на литературата, СУ “Св. Климент Охридски”, Катедра по Теория на литературата, ФСлФ, София, 29-30 ноември 2007.

[публикуван] “Не съм от тях”. Канонът на различието”, съст. Миглена Николчина, Ирен Александрова, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Галина Иванова, УИ „Св. Климент Охридски“, София: 2009, 306 – 314.

С модерната драма „Чайка” на Чехов се засягат поне три възела на конфликт, базисни както за драматургичния жанр, така и водещи комплекси, т.е. сражения в самия модернизъм: 1. Традицията и новите форми, въпросът за приемствеността и отказаната приемственост (Едипови или по-точно Хамлетови безпокойства); 2. Изборът на любовен обект като избор на себе си (нарцистичната икономия, предизкикана от саморефлексията и себенаблюдението); 3. Композиране или декомпозиране на творбата при вглеждане в нея (протетичната убегливост на формата при заплахата от анализиращия външен поглед). Така с цитирането на „Чайка” и придържането към пиесата, всъщност е прикрит един теоретичен обтег. Разсъждавайки върху текущото произведение и неговите конфликти, се дава възможност на литературоведските тревоги да протекат като подмолни течения. (още…)

Advertisements

Ева със сърп и чук в разказите на Платонов

● Първа награда: Седма национална студентска научна конференция „Отвъд думите: превращения на смисъла”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 12-13 май 2005.

“По дирите на едно литературоведско чергарство”: чергарство между пропастите литературни мнения и съмненията в тяхната универсалност; между опитите да се конструира и консервира смисъла на литературната творба. Скитничеството на критика.

(още…)

Между плътната и жигосана памет: философски опити за помирение

сп. алтера академика, бр. 4 год.II (8), 2008, 156 -160.

Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“, Ориенталия, София, 2008.

Накъде гледа ангелът на историята

Философски опити върху самотата и надеждата е книга, която излиза отново в българската публичност дванайсет години след нейното първо издание и чрез подобно историческото преместване вече се пита за необходимостта или последствията от повторната си поява. Дали второто издание надхвърля прагматично-функционалното предназначение на изчерпания тираж и може ли да се мисли през понятието за нов контекст, за „една вече друга генерация читатели”[1] – какви са тогава характеристиките, промените, белезите грапавините за разпознаване и различие на тази друга среда – може утвърдително да отговори само „ангелът на историята”.

Това обаче не е съвсем ангелът на Валтер Бенямин от есето „Върху понятието за история”, обърнат с лице изцяло към миналото – една ретроспективна уредба. Калин Янакиев предлага различна интерпретация, неговият ангел на историята е обърнал погледа си, защото от самото начало той провижда всичко напред до самия край. Ангелът на франкфурския философ събитийства една минала катастрофа, свидетелства за счупването на света, (още…)

Черни залпове от Калкута

сп. Алтера, бр.12, декември 2007.

Трудно се пристъпва към комичното, защото винаги надвисва рискът да се изпадне в познати, банални, отработени схеми, които не могат да надхвърлят предназначението си да забавляват и обслужват само една по-непретенциозна публика, която търси просто зрелища. Като се добави и недоволството на театралната критика от тенденцията към фрагментарен, накъсан, клипов тип (още…)