Posts Tagged ‘Амелия Личева’

Камера: Камелия Спасова

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)

jk Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)

Желанието на погледа

Литературен вестник, бр.23, 19-25.06.2013, 3.

[Амелия Личева, „Трябва да се види“, художник Веселин Праматаров, изд. „Сонм“, София, 2012.]

amelia.lichevaНовата поетична книга на Амелия Личева „Трябва да се види“ съдържа в себе си един перцептивен завет, свързан с дарбата на погледа: едновременно с виждането субектът трябва и да означи, събере и преживее света. Светът е такъв, какъвто го представят сетивата, но самото виждане е вече означаване. Милионите снопчета във всяка ретина не улавят просто несвързани точки, вибриращи по цвят и яркост, а възприемат значения. Още императивът на заглавието, „Трябва да се види“ насочва към онази сила на виждането, която оцелостява, помни и набавя история, но едновременно с това запазва зевовете – прекъснатите минисветове, фрагментите в потока на преживяванията, разпадащи се снимки и картички, разминавания между А и Б, вавилонското гъмжене на езици. (още…)

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ ви кани на форума:

При мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

Време: 19.01.2012 от 19.00 часа

Място: 292 аудитория (северно крило, 4 етаж), Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“

Поет: Амелия Личева
Музика: Mytrip
Учен палеoнтолог: доц. д-р Марин Иванов

Снимки от събитието

Фейсбук събитие

(още…)

(още…)

Американски научен център в София

1.12.2010, 18 часа

>>>Семинарът е част от проекта Arion.

>>Сайтът  Arion.

Участници: Йордан Ефтимов (модератор);

Миглена Николчина;

Доротея Табакова;

Мария Калинова;

Поли Муканова;

Камелия Спасова;

Петър Чухов

+ стихотворения на: Кирил Мерджански, Георги Господинов, Амелия Личева,  Бойко Пенчев, Златомир Златанов, Пламен Антов, Мария Липискова, Ясен Василев>> (още…)

Моделиране на алтернативни места в канона

@ustata.litclub.bg

Със сборника „Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война” Милена Кирова продължава едно усилие, започнато през 90-те по запълване и конструиране на „(не)случилия се канон”. Теоретичните постановки на постструктурализма, деконструкцията и феминизма обръщат поглед към маргиналните пространства, позволяват преосмисляне на опозициите запад-изток; център-периферия; мъжко–женско. В полето на литературната наука това позволява консервативните понятия класика и традиция да се подменят с идеята за канон. Канонът преобръща разбирането за естествеността на литературноисторическия процес, за да го постави като социално конструиран, свързан с политики и битки при налагането на школи, автори и творби. Така през 1979 г. на световната сцена излиза сборникът със симптоматичното заглавие „Английската литература: отваряне на канона”. Той подема именно тази стратегия по отваряне, разглобяване, демистифициране и деконструиране на класическите списъци, целяща да включи в университетските програми „липсващите” имена. (още…)

[де]КОНСТРУИРАНЕ на КАНОНА

Дискусионен клуб „Литературен вестник” Ви кани да участвате в разговор за стратегиите по конструиране на българския канон в началото на XXI век. Конкретният повод са двата проекта на:

През разширената зеница на съвременната българска поезия

Литературен вестник, бр. 30, 8 -14. 10. 2008, 9 и 11.

If there is no grain, there is no picture[1]

1. Как фасетката образува зърнистост. Нито монументалният поглед (през паметници и образци), нито антикварният поглед (през каталози и библиотеки) биха могли да проработят при обръщането към съвременната българска поезия. Само критическото око, едновременно встрастяващо се и дистанциращо се от настоящето, е способно да даде различна перспектива. Ницше нарича тази двойна способност пластичност: критическото око в момента на своето приплъзване през безформеността на живота поражда анализ, история, теория, т.е. вече оформя живота. (още…)