Posts Tagged ‘Аленка Зупанчич’

НАРЦИСИ НА СЦЕНАТА. НОВИТЕ ФОРМИ.

(„Чайка”, Чехов)

[четен] Конференция в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев и 60 години Катедра по Теория на литературата, СУ “Св. Климент Охридски”, Катедра по Теория на литературата, ФСлФ, София, 29-30 ноември 2007.

[публикуван] “Не съм от тях”. Канонът на различието”, съст. Миглена Николчина, Ирен Александрова, Калин Михайлов, Камелия Спасова, Галина Иванова, УИ „Св. Климент Охридски“, София: 2009, 306 – 314.

С модерната драма „Чайка” на Чехов се засягат поне три възела на конфликт, базисни както за драматургичния жанр, така и водещи комплекси, т.е. сражения в самия модернизъм: 1. Традицията и новите форми, въпросът за приемствеността и отказаната приемственост (Едипови или по-точно Хамлетови безпокойства); 2. Изборът на любовен обект като избор на себе си (нарцистичната икономия, предизкикана от саморефлексията и себенаблюдението); 3. Композиране или декомпозиране на творбата при вглеждане в нея (протетичната убегливост на формата при заплахата от анализиращия външен поглед). Така с цитирането на „Чайка” и придържането към пиесата, всъщност е прикрит един теоретичен обтег. Разсъждавайки върху текущото произведение и неговите конфликти, се дава възможност на литературоведските тревоги да протекат като подмолни течения. (още…)

Реклами

ДВОЙНО ИЛИ НИЩО.

ТЕОРИЯ НА ДВОЙНОТО УТВЪРЖДАВАНЕ

[Аленка Зупанчич, Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете, прев. Еньо Стоянов, ред. Дарин Тенев, колекция “Критическо обвързване”, Издателска къща “Литавра”, 2006. 164 стр. ISSN 1113.]

Алтера академика, година I, кн. 1, пролет 2007, 169-174.

Аленка Зупанчич[1] като изследовател на Ницше не може да подмине темата за неговия стил. Стил, който според словенската авторка е евфеминизиран в съвременната академия, редуциранa е неговата потентност да декларира, да става събитие. Стил, ограничен от общоупотребимите мнения за “бомбастичните” изказания” на Ницше, за неговото “иронично самодистанциране”, за философки революционния му и екзотичен дискурс. Като под диагнозата “мнения” естествено Зупанчич влага дефинираното от Бадиу за онова празно говорене между хората-животни, което е винаги комуникация и никога истина. Срещу мненията стои събитието, истинността му е гарантирана от участието на субект в него. Залогът на Зупанчич е експлицитно прояснен в самото начало на книгата й “Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете”: да възстанови Ницше като “събитието Ницше”. Това е събитие, което не се състои, случва или произвежда, а се конструира. Съставът на събитието при Зупанчич доразвива идеята на Бадиу като удвоява субекта. Нейната конструкция поръбва събитието от двете страни със субектност като по този начин открива проломяването, точката на погледа, часа на Пладнето. (още…)