The Sublime and the Uncanny

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

The international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English

Наследството на еднорозите. Ars Theoria II

Наследството на еднорозите.
Ars Theoria II

сп. „Пирон“,  Брой 8: АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989

Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. 

Камелия Спасова

Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя след себе си неясен срам, но и толкова носталгия…?“ Негативната начална хипотеза регистрира местата на загуба: изчезнали са следите от контекста, очертан в рамките на българските интелектуални среди през 80-те и 90-те години, изчезнал е Западът като интелектуална утопия, изчезнали са еднорозите на източноевропейските революции.

Метафората за еднорозите, осветена в заглавието на изследването, е взета от книгата на Хана Арент „Между минало и бъдеще“, за да фиксира и даде име на травмата по един неназован обект на загубата. Той е свързан със структурата на революциите – между една приключила революционна ситуация и изобретяването на бъдещето се отваря прекъсване, зев. Николчина изследва структурата и причините за това прекъсване, тя посочва като травматична липсата на език и наратив, през които да бъде изговорено случващото се на непосредствено преди и след 1989 г. Травмата бележи невъзможността за конструиране на референциална рамка, която да обработи миналото, а без подобна рамка, паметта се фрагментира. Разпадът на паметта, от своя страна, води до две негативни последствия в актуалната ситуация: зацикляне на мисълта (повтаряне и рефункционализиране на стари схеми) и отказ или невъзможност за проектиране на бъдеще (нови хуманитарни, теоретични и политически модели). „Изгубените еднорози на революцията“ извършва усилие по сглобяване на референциална рамка, така че вместо разпад и липса, да бъде (ре)конструирана връзка (зевгма) между близкото минало и далечното бъдеще. Онова, което минава като безпокойство през цялата книга е, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което разчитам в книгата е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение.[1]

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Събитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

• Александър Панов (БАН): „Дръжте ми дискурса“ четвърт век по-късно
• Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
• Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
• Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
• Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

View original post 863 more words

Логика на несъгласието

Свободноизбираем курс, зимен семестър на учебната 2014/2015 година на тема: 

Логика на несъгласието в езика и литературата 

Автор на курса: гл. ас. д-р Мария Калинова
За записвания: e-mail: mariakalinova@gmail.com
Семинарът ще се провежда четвъртък, 18 часа, 155 кабинет, Ректорат.

Анотация и цели на курса: 

Несъгласието се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. През последните години хуманитарното поле е ангажирано със съвременната необходимост да се теоретизира несъгласието на „другия” като конститутивна сила, както и с възможността да си представим модел, в който напрежението между две антагонистични логики може да се разглежда в позитивен план вместо да бъде мислено като водещо до разрушително противопоставяне. Несъгласието се обвързва с водещи парадигми на хуманитарното знание (семиотика, философия, психоанализа, феминизъм, политология, антропология, социология и др.), като в контекста на литературознанието курсът има за цел да проблематизира и запознае студентите с:

Нови форми на бунта

Литературен Вестник

Юлия Кръстева

 бр. 29/2014

Дами и господа, скъпи приятели,

Благодаря Ви, че сте тук, благодаря за вашия прием! Отправям признателността си на първо място към Френския институт и към посолството на Франция в София, които поеха на свои разноски това пътуване; и особено към Софийски университет „Свети Климент Охридски” и неговия ректор, професор Иван Илчев, както и към академичната общност, която организира с много грижа и внимание нашата среща, въпреки че академичната година още не е реално започнала. Благодаря специално на професор Миглена Николчина, с която от много години вече ме свързва едно силно философско съмишленичество, и без чието вярно приятелство и старание тази визита нямаше да се случи.

Вие имате пред себе си (както често обичам да казвам) жена от български произход, с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Дължа ви признание: виждам този калейдоскоп или несигурна постройка, като избраничество, в библейския смисъл на термина, Berit (Habrit) –…

View original post 5 452 more words

Юлия Кръстева: Нови форми на бунта

Посолство на Франция в София и Френският културен институт в България
Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на:

Публична лекция на

Юлия Кръстева
Нови форми на бунта

26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.

Нови форми на бунта

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент.

Ламела: органът на безсмъртното

Дизайн: Камелия Спасова

Излезе от печат сборникът с текстове от международната научна конференция „Събитие и безсмъртие (литература, език, философия, наука), състояла се в Софийския университет (13-14 май 2011).  В него на 338-348 стр. е включен  общият ни текст „Ламела: органът на безсмъртното“:

Изтегли на pdf!

The collection of essays Event and Immortality (Literature, Language, Philosophy, Science) was published. It gathers proceedings from the eponymous conference, organized by the Faculty of Slavic Studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski” and held on May 13–14, 2011. Our paper “Lamella: The Organ of Immortality” is included there from 338 to 348 pages.

Kamelia Spassova, Maria Kalinova

Lamella: The Organ of Immortality

Lacan introduces in his Seminar XI The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis the myth of lamella in order to explain in what way he developed the Freudian concept of drive. This myth is opposed to the Aristophanian myth of androgynous people, as told in Plato’s Symposium. The lamella is conceived as an unreal organ, and yet an organ, of immortality. The two philosophical myths presuppose two different frameworks for the reflection on the problem of the doubles. On the one hand, in Plato the two halves are erotically sublimated in their way to achieve the One. In Lacan, on the other, the lamella is the organ that gives birth to the doubles. The present paper attempts through a reading of Miglena Nikolchina and Alenka Zupancic to provide an answer to the following questions: Why is it that it is Aristophanes, the Father of Comedy, that is chosen to give a voice to the idea of the Androgyne; and in what way the Roman comedy in general, and the Menaechmi of Plautus in particular, produces the problem of the doubles as a means for the comic emplotment. The event is conceptualized as an explosion between the one and the other double, between Plato and Lacan, between immortality and the real.

Камелия Спасова, Мария Калинова 

Ламела: органът на безсмъртното

Човек може да се отдаде на една мисъл, да я последва дотам, докъдето води, просто от научно любопитство или ако щете, като advocatusdiaboli,който не се обвързва с дявола.
Фройд, Отвъд принципа на удоволствието

1. Етика на желанието: Лакан – Бадиу

Защо психоанализата би била съвременният етически дискурс, ако трябва да бъде дефиниран човекът като безсмъртно същество? Отговорът предполага, че ние вече сме в ситуация, в която се е заличило илиe останало неразличимо разграничението между авторитет и нагон, между съзнанието за моралния закон при Кант и несъзнавано при Фройд.

Юлия Кръстева в София

Световноизвестният лингвист, семиотик и психоаналитик Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември.

В съобщение, изпратено до проф. Миглена Николчина от СУ „Климент Охридски“, Юлия Кръстева пише, че ще се радва да се срещне със съученици и приятели от детството и юношеството си.

Снимка: Sophie Zhang

Ето пълният текст на посланието на Юлия Кръстева:

Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември и ще се радва да се срещне със съученици, познати и приятели, с които се е познавала по време на детството и юношеството си: в началното училище „Патриарх Евтимий”, в 33та гимназия на площад „Георги Димитров”, в специалност Френска филология в Софийски университет „Климент Охридски”, седмичника Средношколско знаме”, всекидневника „Народна младеж” и др.

Можете да й пишете на следния адрес:  julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr

Il s’agit de signaler aux internautes que Julia Kristeva sera en Bulgarie du 25 au 28 septembre et qu’elle serait heureuse de rencontrer des condisciples, des connaissances et des amis qui l’ont connue au temps de son enfance et adolescence : école primaire Patriarche Eftimii, Lycée n° 33 « place Georges Dimitrov », département de philologie française à l’Université Clément Ochridski, hebdomadaire Srednochkolsko Zname, quotidien Narodna Mladez, etc .
Merci de vous signaler à l’adresse suivante : julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr.

Александър Кьосев, „Караниците около четенето“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на Александър Кьосев „Караниците около четенето“ 13 март 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов „Караниците около четенето“ е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“.

Невена Панова, „МИМЕОПОЛИС“

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ
Представяне и разговор върху книгата на

[Аудио запис от срещата]

Невена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Тодор Христов, „Свобода и суверенност в Априлското въстание”

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Представяне и разговор върху книгата на
Тодор Христов
„Свобода и суверенност в Априлското въстание”

24 януари, 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ
С участието на:
Димитър Вацов,
Дарин Тенев, Момчил Христов,
Леа Вайсова и Жана Цонева
Книгата представя резултатите от едно критическо изследване върху начините посредством изкуствата да се говори за свобода. Изследването се фокусира върху мотива за свободата като суверенитет по време на Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни и юридически разкази за него. Интерес представлява именно това събитие, тъй като то се намира на границата между два режима на суверенитет, поради което позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по начин, различен от смятаните за естествени. По начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.

Мария Калинова, „Детство и интелектуална история у възрожденските автори”

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Представяне и разговор върху книгата на
MАРИЯ КАЛИНОВА
„Детство и интелектуална история
у възрожденските автори”

тема на разговора:
Наследството на Възраждането
и българските интелектуалци

10 януари, 18.00 часа
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Тодор Христов, Яни Милчаков,
Еньо Стоянов, Камелия Спасова

Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.

Лекция на Галин Тиханов

Софийски литературоведски семинар
Културен център на Софийски университет

Месторазположението на световната литература

The Location of World Literature

4 декември 18.00 часа
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

Лекцията разисква отношенията между дискурсите за световна литература и модерността. Централен в изложението е и въпросът за езика и за възможностите и ограниченията, които понятието „световна литература“ предлага и налага в мисленето за литературата. Обсъждат се също напреженията и препокриванията между „световна литература“ и „сравнително литературознание“ като специфични дискурсивни полета. Говоренето за „световна литература“ се историзира, за да се дискутират в по-голяма дълбочина сегашните му предпоставки.

Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов

Научна конференция на тема:
Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов

Събитието ще се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2013 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

10.00 – 18.00 часа
28 ноември (Зала 1)
29 ноември (Нова конферентна зала)
30 ноември (Зала 2)
Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски”
Четвъртък, 28 ноември
Зала 1
10:00-12:00, Сутрешно заседание
Встъпителни думи

Водещ: Миглена Николчина

● Михаил Неделчев (НБУ): Ефектът на за-минаващото присъствие и участие (Цветан Стоянов и Атанас Натев). Ескиз към литературоведски мемоари. Част втора
● Миряна Янакиева (БАН): Димитър Аврамов и Бодлер
● Инна Пелева (ПУ): Цветан Стоянов или българската интелигенция през 1960-те и днес – възможните избори
● Амелия Личева (СУ): Понятието „световна литература” при Цветан Стоянов и днес
11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка

Лекция на Кобаяши Ясуо

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата (или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

Време: 31 октомври, 18:00~20:00

Място: 61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели“

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на

Дарин Тенев „ФИКЦИЯ И ОБРАЗ. МОДЕЛИ“

Камелия Спасова [Боян Манчев, „Тялото – Метаморфоза“]

ТЯЛОТО – СЪБИТИЕ И ИЛЮСТРАЦИИ

● сп. Следва, бр. 18, 2007, 57 – 61.

● @ Литературен клуб

[ Боян Манчев. Тялото – Метаморфоза, „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, Поредица „Зевгма“. С, 2007 г.]

 1. Ex corpore

        Книгата на Боян Манчев прониква в полето на съвременната философска мисъл през сляпото петно на тази мисъл – тялото, т.е. през самата невъзможност за рационализация, за дискурсивен обмен, за репрезентация. Но не през тялото към субстанцията на нещото (проникване, което цели да постигне нещата, думите, идеите), а към самите изразни или по-точно излазни възможности на тялото. Разсъбличайки концептуалните обвивки, се разтваря активността и актуалността на нередуцируемото тяло, непрекратима потенциалност: тялото-метаморфоза. Да се мисли из това тяло е опитът по обезобразяването на ригидните модели, стройни парадигми, концептуални фосили, опитът да се гледа през това сляпо петно към разноликите трансформации на не/органичното, без/смъртното, не/човешкото, а/политическото. Перформативното съчленяване на език-тяло; концепт-образ; написано-случено превръщат книгата в място на неочаквани преображения, на зрелищно насищане и оргазмени сривове. Нещо (въз)става в “Тялото-Метаморфоза”, но не като органично израстване нагоре, а като пръснатост на органи и неорганични протези. В процеса на това ставане (фасциниране?) присъства дистанцията на рефлексивното обръщане, на осъзнаващия и дисектиращ повърхнините инструментариум като проникване на перверзното око.