Archive for the ‘Теория’ Category

MOH VI final conference booklet

International Board: Rens Bod, Christopher Celenza, Hent de Vries, Julia Kursell, Fenrong
Liu, Jaap Maat, Helen Small, Thijs Weststeijn
Local Organizing Committee: Helen Small, Hampus Östh Gustafsson, Laura Miller

The Society for the History of the Humanities

29th September 2017, Brittain Williams Room

Invisible Battles: The Political Stakes of Literary Theory in Eastern Europe

Chair: Julia Kursell (University of Amsterdam)

• Darin Tenev (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Language Models and the Study of
Literature (Bulgarian Guillaumist School vs. Roland Barthes and the Saussurean Legacy)
• Kamelia Spassova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Transforming the Concept of
Mimesis: Yuri Lotman and Todor Pavlov
• Enyo Stoyanov (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Lines of Dissention: The Political
Dimensions of Bakhtin’s Early Reception
• Maria Kalinova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Ideology Behind Our Back:
Ideologeme and Aesthetic Event
• Miglena Nikolchina (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Literary Theory in Action: the
Case of Metamorphosis (още…)

Advertisements

12-1_oedipus4Софийски университет „Св.Климент Охридски“, Библиотека Филологии, 18 часа

Лекции на:
● Албена Стамболова, „Предсказание, съдба и биография“
● Мария Калинова, „Очевидното“

Национална конференция с международно участие
СУ „Св. Климент Охридски“, 28-30 ноември 2016 г.

● Програма на конференцията и резюмета

● Program of the conference and abstracts

bg-version-a5 (още…)

UTCP Workshop:

Bartleby Revisited

UTCPワークショップ「バートルビー再考」

UTCPシンポジウム「文学における諸形象」

UTCPワークショップ「バートルビー再考」/シンポジウム「文学における諸形象」

Date:
1st Session: 15:00-16:30, (Thu) December 17, 2015
2nd Session: 17:00-18:30, (Fri) December 18, 2015

Venue: Seminar Room, 2F, Bldg. 101, The University of Tokyo, Komaba

Speakers:
Kamelia Spassova (Sofia University), Maria Kalinova (Sofia University)
Kai Gohara (University of Tokyo), Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

Literary Figures20151217181920_UTCP

Date: 13:00-17:00, Saturday, December 19, 2015
Venue: Room 1212, 1F, Bldg. 12, The University of Tokyo, Komaba

Speakers:
Darin Tenev (Sofia University) – The Philosophical Status of Literary Figures
Kamelia Spassova (Sofia University) – The History of the Term Figura in Auerbach
Maria Kalinova (Sofia University) – Human Being’s Last Word
Riyako Yamaoka (University of Tokyo) – The “Thousand Eyes” of Nietzsche according to Sarah Kofman
Hanako Takayama (University of Tokyo) – Blanchot and the Threshold of the Inaudible

Moderator: Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

THE INHUMAN 2015 | НЕЧОВЕШКОТО 2015 

Камелия Спасова, откъс от „Миметични машини в нечовешката долина“
(скоро видео от КЦ и на цялата конференция)

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. (още…)

Софийският литературоведски семинар представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка


21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа

Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство. (още…)

INTERNATIONAL CONFERENCE: ‘LITERARY FORM. HISTORY AND CULTURE OF AESTHETIC MODELING’

05.-07.10.2015 Schloss Münster Schlossplatz 2 D-48149 Münster

Programm

Tuesday, 06.10.2015; 09.30 – 11.00 Uhr

jk Брой 10: Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава. (още…)

Universität zu Köln, Philosophische Fakultät , Slavisches Institut

ксAm 23. Juni hält Dr. Kameliya Spasova (St.-Klemens-von-Ohrid-Universität Sofia) einen Gastvortrag zum Thema “The Reception of Classical Antiquity in Neofit Rilski’s Works”. Der Vortrag findet im Rahmen des Hauptseminars „Antikenrezeption in der bulgarischen Kultur“ im Seminarraum des Slavischen Instituts (1. Stock) statt. Alle Interessierten sind herzlich willkommen.

Frau Spasova ist vom 22. Juni – 5. Juli 2015 im Rahmen der Universitätspartnerschaft am Slavischen Institut zu Gast.


Gastvortrag Dr. Maria Kalinova


Am 30. Juni hält Dr. Maria Kalinova (St.-Klemens-von-Ohrid-Universität Sofia) einen Gastvortrag zum Thema “The Genre of the Idyll in Petko Slaveykov’s Works”. Der Vortrag findet im Rahmen des Hauptseminars „Antikenrezeption in der bulgarischen Kultur“ im Seminarraum des Slavischen Instituts (1. Stock) statt. Alle Interessierten sind herzlich willkommen.

 Frau Kalinova ist vom 22. Juni – 5. Juli 2015 im Rahmen der Universitätspartnerschaft am Slavischen Institut zu Gast.

University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)
Sofia Literary Theory Seminar (SLS)
Cultural Centre of Sofia University

International Forum
“The Sublime and the Uncanny”

Place: New Conference Room, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Sofia
Time: 2.03- 4.03.2015

 

sublime_uncannyThe international forum „The Sublime and the Uncanny“ will be held between the 2nd and the 4th of March 2015 in the New Conference Room of the Sofia University. It is organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar and the Cultural Centre of Sofia University. The forum is interdisciplinary and focuses on the notions of ‘the Sublime’ and ‘das Unheimliche’, which play a crucial role not only in 20th century but also in contemporary critical discourses.

It will pose the question of the correlation and heuristic potential of these notions in the time of redefinition of the understanding of human intellect, respectively – the status of the (in)human. The forum will expose in a new perspective the topics of the „Metamorphosis and Catastrophe“ symposium, held at the beginning of November 2013.

Interventions on the topic „The Sublime and the Uncanny“ will be presented by Alexander Kiossev, Boyan Manchev, Futoshi Hoshino, Kamelia Spassova, Yuji Nishiyama, Darin Tenev, Takafumi Shimada, Bozhana Filipova, Hisato Kuriwaki, Maria Kalinova, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina
The forum is open to the public. See below the detailed program.
Working language: English (още…)

Наследството на еднорозите.
Ars Theoria II

сп. „Пирон“,  Брой 8: АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989

Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. 

Камелия Спасова

Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя след себе си неясен срам, но и толкова носталгия…?“ Негативната начална хипотеза регистрира местата на загуба: изчезнали са следите от контекста, очертан в рамките на българските интелектуални среди през 80-те и 90-те години, изчезнал е Западът като интелектуална утопия, изчезнали са еднорозите на източноевропейските революции.

Метафората за еднорозите, осветена в заглавието на изследването, е взета от книгата на Хана Арент „Между минало и бъдеще“, за да фиксира и даде име на травмата по един неназован обект на загубата. Той е свързан със структурата на революциите – между една приключила революционна ситуация и изобретяването на бъдещето се отваря прекъсване, зев. Николчина изследва структурата и причините за това прекъсване, тя посочва като травматична липсата на език и наратив, през които да бъде изговорено случващото се на непосредствено преди и след 1989 г. Травмата бележи невъзможността за конструиране на референциална рамка, която да обработи миналото, а без подобна рамка, паметта се фрагментира. Разпадът на паметта, от своя страна, води до две негативни последствия в актуалната ситуация: зацикляне на мисълта (повтаряне и рефункционализиране на стари схеми) и отказ или невъзможност за проектиране на бъдеще (нови хуманитарни, теоретични и политически модели). „Изгубените еднорози на революцията“ извършва усилие по сглобяване на референциална рамка, така че вместо разпад и липса, да бъде (ре)конструирана връзка (зевгма) между близкото минало и далечното бъдеще. Онова, което минава като безпокойство през цялата книга е, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което разчитам в книгата е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение.[1] (още…)

SOFIA LITERARY THEORY SEMINAR

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_lingСъбитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

  • Александър Панов (БАН): „Дръжте ми дискурса“ четвърт век по-късно
  • Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
  • Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
  • Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
  • Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

View original post 863 more words

Свободноизбираем курс, зимен семестър на учебната 2014/2015 година на тема: 

Логика на несъгласието в езика и литературата 

dissentАвтор на курса: гл. ас. д-р Мария Калинова
За записвания: e-mail: mariakalinova@gmail.com
Семинарът ще се провежда четвъртък, 18 часа, 155 кабинет, Ректорат.


Анотация и цели на курса:
 

Несъгласието се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. През последните години хуманитарното поле е ангажирано със съвременната необходимост да се теоретизира несъгласието на „другия” като конститутивна сила, както и с възможността да си представим модел, в който напрежението между две антагонистични логики може да се разглежда в позитивен план вместо да бъде мислено като водещо до разрушително противопоставяне. Несъгласието се обвързва с водещи парадигми на хуманитарното знание (семиотика, философия, психоанализа, феминизъм, политология, антропология, социология и др.), като в контекста на литературознанието курсът има за цел да проблематизира и запознае студентите с: (още…)

Литературен Вестник

Юлия Кръстева

 бр. 29/2014

13Дами и господа, скъпи приятели,

Благодаря Ви, че сте тук, благодаря за вашия прием! Отправям признателността си на първо място към Френския институт и към посолството на Франция в София, които поеха на свои разноски това пътуване; и особено към Софийски университет „Свети Климент Охридски” и неговия ректор, професор Иван Илчев, както и към академичната общност, която организира с много грижа и внимание нашата среща, въпреки че академичната година още не е реално започнала. Благодаря специално на професор Миглена Николчина, с която от много години вече ме свързва едно силно философско съмишленичество, и без чието вярно приятелство и старание тази визита нямаше да се случи.

Вие имате пред себе си (както често обичам да казвам) жена от български произход, с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Дължа ви признание: виждам този калейдоскоп или несигурна постройка, като избраничество, в библейския смисъл на термина, Berit (Habrit) –…

View original post 5 452 more words

Посолство на Франция в София и Френският културен институт в България
Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на:


!jkПублична лекция на

Юлия Кръстева
Нови форми на бунта


26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.

Нови форми на бунта

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент. (още…)