Archive for the ‘ЛВ’ Category

„Литературен вестник“, бр. 17/ 29.04-5.05.2015

1Най-важното за този брой е, че хаосът е пресечна точка между литература, философия и наука. Поискахме точката да бъде разгърната във фабула, формула, фундамент за метаморфоза… Всеки от авторите на броя има съзнание за тази хибридност на хаотичното. В последно време подобен опит за диалог в ЛВ беше подхванат със съвместната публикация между „Литературен вестник” (бр.1, 19-25.01.2011) и „Светът на физиката” (кн. 4/2010) на статията „Математиката като метафора” от акад. Ив. Тодоров. Нишката продължи при Ани Илков в есето му „Дайсън, Вентър и Съселов” („Литературен вестник”, бр.17, 11-17.05.2011). Залогът е двупосочен: речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, както и да се открие зависимостта на научните построения от метафорите и интуициите, завещани от литературата и изкуството.

Настоящият брой е естествено продължение на интердисциплинарния курс за литература, философия и наука „Хаос и безредие” между Философския факултет и Факултета по славянски филологии (СУ). Семинарът експлицитно разграничава хаоса (едноместен предикат) и безредието (двуместен предикат). Идеята е, че безредието дори етимологично се съотнася спрямо и отрицава някакъв ред, докато хаосът може да бъде мислен независимо от бинарните структури. Затова не бива да се забравя, че теорията на хаоса се занимава всъщност с детерминистичното безредие или както пояснява Лоренц, с неподредеността. Семинарът въвежда хаоса от Хезиод до Мария Вирхов през Лаплас, Пригожин, Кручоних…

Концептуалното ядро на броя „Хаос и безредие” са статиите на Михаил Бушев (с. 12-13) и Джеймс Глик (с. 9). Подходът на Бушев е дълбинен и историко-понятиен, задаващ идейна и терминологична рамка, докато при Глик – персонален и актуален, описващ институционализацията на теорията на хаоса. На всичкото отгоре „Хаос и безредие” беше и името на Поетическата работилница ЛВ, която се състоя на 1април в препълнената 148 аудитория на СУ. Участниците носеха със себе си странни атрактори, фрактали и чай. И бисквити. На с. 14, 15 и 16 публикуваме материалите от работилницата. Музикалното парче на Станимир Калчев и краткото видео на Венеса Маджарова и Виктория Велинова не могат да бъдат отпечатани. При хаоса винаги нещо минава отвъд репрезентацията. Прозев, паст, озъбване.
Васил Видински
Камелия Спасова
Мария Калинова

Advertisements

From the UTCP University of Tokyo Center for Philosophy’s blog

2014.04.22 小林康夫, 星野太, 出版物

2013年10月・11月にソフィア(ブルガリア)で開催された国際シンポジウム「変身とカタストロフィ」の報告が、ブルガリアの文芸紙『ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК』に掲載されました。

2014年3月に刊行された同紙では、「変身とカタストロフィ(1)」という特集が組まれ、ソフィア側の発表者の原稿のほか、UTCPの小林康夫の基調講演報告、星野太の発表原稿の抜粋(要約)が掲載されました。東京大学から参加した大学院生たちの発表原稿の抜粋も、続刊の「変身とカタストロフィ(2)」に掲載される予定です。

日本語によるシンポジウムの報告は下記リンク先をご参照ください。

→UTCP Blog|【報告】国際シンポジウム「変身とカタストロフィ」

newspaper_large.jpg

→『ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК』ウェブサイト

→PDFで本文を読む

boyan manchev Литературен вестник, бр.42, 19-31.12.2012, 5.

[ Боян Манчев, Логика на политическото, ФХСИ и Изток-Запад, 2012]

 Текстът излиза като част от проекта „Нови пътища за литературната и критическата теория І. Литературата и пластичността на политическото”

„Логика на политическото“ е първото издание на поредицата „Критически изследвания“ на ФХСИ и Изток-Запад, чиято платформа преследва критическото мислене като лаборатория за социално въображение. Издателският избор за оглавяване на поредицата не е случаен, доколкото изследването на Манчев съчетава по виртуозен начин лабораторния модус с детайлен прочит на основополагащи философски текстове, като резултатът е опит за преконципиране на философски понятия като субект, суверен, власт, насилие, съпротива. Границите на конструкти като митологическо, политическо и трагическо са подложени на критическо преосмисляне и така бива осветена самата сцена на полагането им като фундаментални философски фикции. (още…)

Литературен вестник, бр. 31, 3-9.10.2012

Текстът е част от хетерологична акция в рамките на Ентропичния институт на Катрин Дойферт и Томас Плишке, реализирано със съдействието на Гьоте институт. Това е временно работно пространство, фестивал, хореография, които във всеки град се случват в нови пространства. Група местни и чуждестранни артисти обединяват усилията си, за да може всеки институт да възникне в нова форма. След първата си спирка в Берлин Ентропичният институт се установи на 27, 28 и 29 септември в София. Началото е в късния следобед в The Fridge с лекция на Боян Манчев на тема Що е критическа институция?, последвана от двучасово шествие с фенери през града. А самата хетерологична акция се състоя на 29 септември, събота, от 22.30-00.00 часа в с участието на Камелия Спасова, Мария Калинова, Миглена Николчина и Боян Манчев, Ани Васева, Леонид Йовчев.

Главите на Медуза


Митът

Митът може да бъде разказан два пъти – веднъж откъм героя – Персей, веднъж откъм чудовището – Медуза.

Персей: На страната на героя са Атина и Хермес, те му помагат да набави своето техническо оборудване, едно знаменито въоръжаване с вълшебни предмети: шапка невидимка, бързоногите сандали на Хермес, огледалния щит на Атина, кожената торбичка (kibissis) и сърпа (harpe), с който Кронос е скопил Уран. Всичко това е необходимо, за да предпази Персей от неговата непредпазлива похвала, че може да донесе всичко каквото се сетите за сватбата на Полидект с Хиподамия – например глава на Медуза Горгона. Полидект се съгласил да види този пример в действие и възжелал тази глава. Героичният етос на Персей не позволявал отказ, но той трябва най-напред да разбере къде е краят на света. Там, в една пещера се таят трите Горгони. (още…)

Нулите на картографията

Мария Калинова, ВБВ, Камелия Спасова

ЛВ, бр. 20, 23-29.05.2012: изтегли 

00. Тела и въображения. Тялото на поезията става все по-обиграно и сложно. Вероятно това е знак за ускорено разлагане; но тази вътрешна многопластова метаморфоза изглежда също и плодородна. Мъртвото е добра почва: тялото дисеминира своите отвори, специализира се, в неговите букси се включват и прикачват всякакви машини – високоговорители, екрани, екстензии, говорни апарати и мултимедии. Така се раждат форматите на 00-то поколение: джем сешъни, литературни сериали, пърформанси, флашмобове, двубои и зачитания. Но отворите и каналите на разпространение не засягат директно въображението, то може да бъде поразявано, както в първия си ден. Девствено. То е все същата предмодерна утопия, в която литературата създава своите сакрални пространства и после може и да ги убие на воля (някои от тях са вече зафиксирано и необратимо мъртви, вж. Дружеството за борба против поетите, Ямбол, 1926). (още…)

 Утопични поетики: 

замрaзяване на Утопия II

След замрaзяването на Утопия I в The Fridge на 05.06.2010, ново разширяване на границите на идеалната дрържава, този път конструирана от 30 поета и 3-ма музиканти!

Място: Национална художествена академия

Време: 19.06.2011 | 18- 23 h

(още…)

ЛВ, бр.24, 2009: изтегли
Протетичността на езика
Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място
е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново
отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или
историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път.
Метаморфозата възпалява изкуството [techne], но още от Платоновия „Ион” над него
тегне присъдата, че подобно на стареца Протей постоянно измята формата си и трудно
може да бъде уловено от философския дискурс. Възможен ли е поглед към безобразното,
невъобразимото, ексцеса и какъв език, теоретичен, литературоведски, рефлексивен можем
и ще ни бъде позволено да употребим за него? Или, какво има да му мислим: просто става
дума за престъпване на всичко допустимо и попадане в критическо беззаконие.
Отговорът, който изработва герой като Персей, не се състои в отбягването на
вмедузяващия поглед, а в неговото рефлексивно възвръщане. Като Медуза остава онова
място, което въпреки че не трябва да се гледа, ни изправя пред погледа, преобразяващ в
скулптура, в творба. Главата на закланата горгона не престава да фасцинира,
кастрационната намеса спрямо протетизма не го обезсилва. Езикът “Медуза” не спира да
жили и възбужда.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА

Протетичността на езика

Медуза_Караваджо

Микеланджело да Караваджо, Медуза, 1597

 

Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път. Метаморфозата възпалява изкуството [techne], (още…)

ЛВ, бр.17, 2009: изтегли

Михаел Витшиер
Предмети на куфарното изкуство
Куфарите са част и символ на пътуването, на неволята и на живота.
В тях нашата екзистенция се редуцира до същинското.
И така те са също антропологически интроспекции.
Съдържанието им като че опредметява силите на съществото ни.
И сочи с това обратно към нас самите.
Празни или опаковани.
КУФАРИ
превeде от немски Тодор П. Тодоров
Сбогуването на Тухолски

Михаел Витшиер, Сбогуването на Тухолски

Предмети на куфарното изкуство

Куфарите са част и символ на пътуването, на неволята и на живота.

В тях нашата екзистенция се редуцира до същинското.

И така те са също антропологически интроспекции.

Съдържанието им като че опредметява силите на съществото ни.

И сочи с това обратно към нас самите.

Празни или опаковани.

КУФАРИ

МИХАЕЛ ВИТШИЕР*, превeде от немски Тодор П. Тодоров (още…)

ЛВ, брой 11, 2009: изтегли

Илиян РужинФотография Илиян Ружин©

Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от
куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни
дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература.
На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си
съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния
се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти с
панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите,
тези, които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за из пътя, за
през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят
куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят,
като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в
книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже
през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се
проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около
биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му
вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да
станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на
куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати
стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се
извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите,
защото без тях не може в канона, или какви неща домъква всеки от писателите в
канона. За къде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът
носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и
куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или
всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона,
разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос.
Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА

Сетивността на канона

Ги Дебор пише в „Обществото на спектакъла”, че в съвременната епоха капиталът се е концентрирал до точката, в която се е превърнал в образ. Макар да произлиза от холистката традиция в марксизма (Лукач) и да е бил критикуван за този холизъм от мнозина, включително и от Фуко, Дебор ни кара да разсъждаваме върху един все още не докрай осмислен аспект на канона: неговата медиализираност и сетивност, т.е. опосредстваното му медийно конструиране и възпроизводство, а в този план и неговата зависимост от една исторически променлива банка от образи и емблеми, които го обслужват и закрепват. От разбирането на канона като сгъстен до точката на образ културен капитал следват няколко интересни въпроса за изследователя на ългарската литература. Как се съотнасят промените в българския литературен канон с промените в историческия развой на медиите, които го конструират (печат, радио, телевизия, интернет)? Какви са нагледите на българския литературен канон, как се е попълвала и променяла във времето банката от образи и емблеми, които го актуализират и пренасят до четящите и нечетящи аудитории? Пресичат ли се траекториите на литературния и живописния канон, преди и отвъд наложената тоталитарна рамка на социалистическия период? Образите, в които се сгъстява културният капитал, имат ли своя маса, която да се съпротивлява на доминантната идеология? Поставям тези въпроси, защото българската литература, особено след Освобождението, е слабо изследвана от гледна точка на своите медийни (включително и визуални) контексти и опосредствания (сещам се за интересната книга на Георги Господинов за Вапцаров и езика на рекламата, засега оставаща по-скоро изключение).

ГАЛИН ТИХАНОВ

КУФАРИТЕ НА КАНОНА

Kуфарът сгъстява и разрежда Вселената. Не е имало Голям взрив, просто един от куфарите се е отворил… Днес такива куфари учените свързват с имена като черни дупки и галактически червеи, но ние много добре знаем, че става въпрос за литература. На пръв поглед между отделните куфари няма връзка. Всеки един сам по себе си съдържа вещи, но превърти ли се ключът на кой да е „друг” куфар, вещите в предходния се превръщат във вехтории. Куфарите, така лежащи един до друг, наподобяват усти със панти, усти с ключалки, усти, в които каноничните думи са само най-необходимите, тези които ще ти помогнат да пренесеш себе си, собствената памет за изпътя, за през всички пресечени граници. Куфарите на канона. И ако на автора му преровят куфара, куфарът бързо си измята пантите, обръща кожата си, за да сгъне целия свят, като го хване в металните си квадратни скоби наобратно. Куфарите сгъват света в книги. И ако киното има 92 куфара според Грийнъуей, то и канонът може да се разкаже през 92 куфара. Куфарът е своеобразен инвентар на каноничния багаж. Трябва да се проследят личните истории, митовете и ненаписаните дребни разкази около биографиите на авторите, творчеството им да бъде четено през емблематичните му вещи. Да се проследят малките разкази за приключенията на канона, писателите да станат герои в критически или псевдокритически сюжети. Двойните дъна на куфарите пазят тайни ръкописи на ненаписани истории, на незапочнати стихотворения, на незапазени писма. Да се направи един веществен канон. Да се извадят наяве художествените дреболии, които писателите напъхват по куфарите, защото без тях не може в канона или какви неща домъква всеки от писателите в канона. Закъде пътуват авторите с куфари и какъв е канонът в куфар. Както авторът носи със себе си куфар, когато му се налага да преодолява пространството, така и куфарът на канона е натоварен със задачата да пренася своя автор във времето или всъщност дали пък не беше обратното. Целта е да съберем текстове за канона, разказващи за ежедневието му или упражняващи игра и ирония наместо патос. Изобщо: текстове, които максимално да произвеждат образи.

Камелия Спасова
Мария Калинова

 

ЛВ, брой 3, 2009

Данте беше АДdicted

Гюстав Доре

Обръщането към Дантевата „Божествена комедия” и в частност към „Ад” въвлича след себе си отговорност или поне отношение по възловия въпрос – какъв е смисълът от заниманията с канонични творби. Наивното питане изисква съвсем ненаивно усилие по възстановяване и уплътняване в съвременния контекст на класичното. Образцовата творба, каквато несъмнено е „Комедията”, (още…)