Archive for the ‘Критика’ Category

Между плътната и жигосана памет: философски опити за помирение

сп. алтера академика, бр. 4 год.II (8), 2008, 156 -160.

Калин Янакиев, „Философски опити върху самотата и надеждата“, Ориенталия, София, 2008.

Накъде гледа ангелът на историята

Философски опити върху самотата и надеждата е книга, която излиза отново в българската публичност дванайсет години след нейното първо издание и чрез подобно историческото преместване вече се пита за необходимостта или последствията от повторната си поява. Дали второто издание надхвърля прагматично-функционалното предназначение на изчерпания тираж и може ли да се мисли през понятието за нов контекст, за „една вече друга генерация читатели”[1] – какви са тогава характеристиките, промените, белезите грапавините за разпознаване и различие на тази друга среда – може утвърдително да отговори само „ангелът на историята”.

Това обаче не е съвсем ангелът на Валтер Бенямин от есето „Върху понятието за история”, обърнат с лице изцяло към миналото – една ретроспективна уредба. Калин Янакиев предлага различна интерпретация, неговият ангел на историята е обърнал погледа си, защото от самото начало той провижда всичко напред до самия край. Ангелът на франкфурския философ събитийства една минала катастрофа, свидетелства за счупването на света, (още…)

Advertisements

Експериментално проглеждане

Литературен вестник, бр. 25, 27.6 – 3.7.2007, 7.

Бояна Петкова “Така ми е”, ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2007.

В контекста на днешната българска литература поредицата „Поетики“ подчертано успява да открои нови почерци, нови „пробиви“, нови авторски гласове. Това го потвърждава и стихосбирката „Така ми е“, чиято премиера се състоя наскоро, по време на Пролетния панаир на книгата. Книгата на Бояна Петкова фокусира в себе си всички черти на доброто съвременно писане, на пристрастеност, както към думите, така и към опразването на техните места, освобождаване от присъствието им. Един прочит на вписване на Бояна Петкова в последователността от поетически книги на Елица Великова, Мария Радулова, Надежда Радулова, Галина Николова, Мира Душкова през призмата на сетивно- еротичния, телесния, нарцистично- описателния език, би явил не малко от границите на този дебют. В същото време подобно съполагане, което по принцип причинява алергични реакции в литературното поле, ще остане „силово“ спрямо страстта по автономия, отделеност, дистанция в „Така ми е“. (още…)

Примери от българското манифестостроене

●сп. Алтера, бр.12, 2008, 60-63.

● Конференция “Критическото наследство на Българския модернизъм”, секция “Нова и съвременна българска литература”, Институт за литература, БАН, София, 03.12.2007.

1. Императивите на Възраждането. От Паисий и Бозвели, през Раковски и Петко Славейков, до Каравелов и Ботев Българското възраждане познава програмно- манифестното говорене. (още…)

Черни залпове от Калкута

сп. Алтера, бр.12, декември 2007.

Трудно се пристъпва към комичното, защото винаги надвисва рискът да се изпадне в познати, банални, отработени схеми, които не могат да надхвърлят предназначението си да забавляват и обслужват само една по-непретенциозна публика, която търси просто зрелища. Като се добави и недоволството на театралната критика от тенденцията към фрагментарен, накъсан, клипов тип (още…)

Каталогът на каталозите

сп. Алтера, бр. 1-2, февруари 2008, 27-29.

Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествах; странствах по следитена една книга, може би каталога на каталозите… Х. Л. Борхес

Пристрастяването към книгите и опасността, която то крие, са отдавна познати на науката и пространно изследвани през ключовата за този проблем фигура, каквато е печалният образ на Дон Кихот. Колекционирането обаче е не манията да владееш и използваш знанието, а манията да го притежаваш, властта да разполагаш с точните книги, да знаеш къде са и в кой момент за какво могат да послужат. Според Хосе Ортега-и-Гасет в есето му “Мисията на библиотекаря” (още…)

Икони, бестиарии, преображения

в. Култура, бр.14 (2453), 13 април 2007, 5.

Уподобяването на Емилия Дворянова и Теодора Димова, полагането им една до друга, успоредяването и засрещането им в рецензии, анализи и изследвания за съвременната романистика, крие опасност. Когато едната е в помощ за разчитане на другата, те двете заедно лесно могат да бъдат поставени в общата стая на женското писане. Стая на огледално (още…)

“Грация и гравитация” за ужилените от муза

сп. „Следва”, бр. 21, 2009, 152 – 154.

“Грация и гравитация” като форум за физици, поети, музиканти не е просто опит да се събере в едно древното разделение на тривиум и квадриум, той е опит по сговаряне на разделени езици. Свързан с търсенето на онези погранични места, които маркират територията на своето, както и усилието по тяхното прехвърляне. Наслагването едно върху друго на изкуство и наука, ги изважда от собствените им обичайни контури, за да ги въдвори в нова среда, чийто постоянен модус е експериментът. И в трите протекли вече срещи не се състоя агон, борба за завладяване на пространството, а внимателно приплъзване между отделните дисциплини. Залогът е да се направи контакт, там където по принцип има изолация. (още…)

Нейните градове и езици

сп. „Алтера“, бр.7, юли 2007, 42-44.

“Раз-познавания” на Цвета Софрониева е стихосбирка, която пилее вещество, избуяла и разплискана, тя желае да се разполага сред и да разполага с поредици от думи, градове и принадлежности. Ненаситна е да обхване и другите езици, и непознатите места и разните погледи от отсреща. Изличила или преминала вътре в себе си толкова границите, тя е придобила особено око към чуждото, екзотичното, непознатото – придобила е способност да го интериоризира от пръв поглед.

(още…)

През разширената зеница на съвременната българска поезия

Литературен вестник, бр. 30, 8 -14. 10. 2008, 9 и 11.

If there is no grain, there is no picture[1]

1. Как фасетката образува зърнистост. Нито монументалният поглед (през паметници и образци), нито антикварният поглед (през каталози и библиотеки) биха могли да проработят при обръщането към съвременната българска поезия. Само критическото око, едновременно встрастяващо се и дистанциращо се от настоящето, е способно да даде различна перспектива. Ницше нарича тази двойна способност пластичност: критическото око в момента на своето приплъзване през безформеността на живота поражда анализ, история, теория, т.е. вече оформя живота. (още…)

XIX век: релсите на ориентализма

Литературен вестник, бр.11, 2008.

Двата непрестанно контрастиращи си свята – Оксидентът и Ориентът и тяхното въобразяване един друг в българското културно пространство на XIX век са проблематизирани в изследването “Век и краевековие” на Бисера Дакова. В контекста на популярните днес културни изследвания (Cultural Studies) авторката се опитва да преогледа книжовното наследство на Константин Огнянович и Нешо Бончев като алтернатива на конструирането на Запада и Изтока в тяхната асиметричност и насрещност. Изразяването на погнусата от моралната деградация на Другия, разпознаването на пределна чудовищност в иноверските канони, заклеймяването на оксиденталистко – ориенталистки хибриди (още…)

НЕ/ПОДПРАВЕНАТА ‘КАНЕЛА’ НА ЕЛИН РАХНЕВ

 

някъде в края на опашката на поезията
предпоследните автори пушат на първите
мислят какво е да си в поезията
в учебниците по литература
докато ме пререждат чета елин рахнев
и не бързам да ми дойде реда
Дана Белева, “Пеньоари и ладии”

Трудността да се оправиш с нещата, които наистина харесваш, е валидно в пълна сила по отношение на поезията. И не става дума за някаква методологическата пречка, отстранение, дистанция, хладен инструментариум, а за онова сгъстяване, за вътрешното пречупване, при което рефлексията поръбва и нагъва самия опит от личното четене. Не е ли това част от едно възможно функционалното дефиниране на поезията –винаги сме не-похватни с нея. Вън от познавателните схеми, с разчупен рецептивен хоризонт и отместени или взривени перцептивни рамки, останал неподготвен, лишен, сам на себе си – ето как се застава пред Елин Рахнев. (още…)

Близнаците: двойното тяло на поезията от Силвия Чолева

Литературен вестник, бр. 32, 10-16.10.2007, 4-5.

I Инкогнито в градините от сънищата.

Но навикът е голям заглушител. И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи. Не мога да продължа. За какво говорех?
С. Бекет

Последователно четени стихотворенията от “Писма” на Силвия Чолева оголват една възможна концепция на книгата. Подхващане на писмата от детството и пролетта, тяхното преминаване през лятото и пристигане в есента. Този цикличен ритъм на книгата се размества от трусовете на спомени, от възжелаване на отминали събития, от завръщане към хора и стихотворения. Но най-вече от сънища. (още…)

Българското възраждане като страстно място


Литературен вестник, бр.25, 9-15.07.2008

„Страстите” на Българското възраждане са изследователско поле, отворено още от Тончо Жечев и Вера Мутафчиева насам между възвишеното страдание и нагнетеното влечение, между себенадмогването и копнежа, между паметните събития, произведенията, исторически паметници и останалото „отвъд текстовете” в прорезите, гънките, процепите на критическите дири. Новото в социо-културния подход на Румяна Дамянова в наскоро излязлата й книга „Емоциите в (още…)

СВАЛЕНИТЕ ЗАБРАДКИ

joan.scottЛитературен вестник,бр.25, 9-15.07.2008, 4.

LiterNet, 17.10.2008, № 10 (107).

Няма да е преувеличено, да се твърди, че проектът на американската изследователка от школата за социални науки в Принстънския университет, Джоан Скот, е прицелен към една философия на настоящето, повдигащ противоречивите отношения между властта и знанието в съвременния контекст. Усилието, което Фуко приписва като исторически установяващо се от Кант и Просвещението насетне, да се мисли философски случващото се в непосредствения момент, неминуемо е свързано с изготвянето на нов апарат или предоговаряне на старите схеми, така че да може да бъде уловено подвижното, летливото, неразчлененото и непрояснено настояще. Това е способността актуалността на непосредствено случващото се да се абстрахира, да бъде събрана и подредена в разказ, подчинена на двоен иск – теоретичен иск, опиращ до създаване на гъвкав инструментариум и преформатиращо конципиране на действителността, и исторически иск: изграждане на един възможен сюжет от протичащите събития и съставяне на валидни интерпретации за тях. И двете процедури въвличат мислещият субект в режим на правене на трудни избори, още повече, когато съзнанието е натоварено със залога, който тези избори носят. (още…)

ТАТУИРАЙ УЖАСА


Литературен вестник, бр.11, 2008.
LiterNet, 23.05.2008, № 5 (102)

“Органични форми” е оксиморон, онзи стар оксиморон за свързването на “естественото” и “направеното”, на “природно” и “техническо”, фигурата, която е белязала литературата, разкъсала, разтворила, раз-пол-овила, рефлектирала самата й “сърце-вина” или именно въплътила невъзможността за природност през език. Поезията на Николай Атанасов съвсем съзнателно си служи с тази апоретичност, която трябва да употреби опит, език и форма по най-съвършен начин. В стихосбирката, (още…)

ОБРЪЩАНЕ КЪМ ТЕМИСКИРА

nikolchina„Градът на амазонките” на Миглена Николчина е единна книга, която напластява в себе си осем различни книги, осем отделни плоскости, които имат способността за непредвидени скокове и обрати. Разчитането им една през друга е втичане в общ поток, но и прекъсване на собствените измерения и преминаването в измерението на следващата книга. Завършеността на всяка от плоскостите е гарант за възможността на собствения й пробив и прескачане отвъд. Трансформациите на почерка са упражняване именно на способността за подобно изместване, което единствено може да побере непоместеността на поетическия език. „Градът на амазонките” е сложна цялост, архитектониката на този град е майсторски конструирана, така че във всяко предходно внимателно вече да се събира и антиципира следващото, но в един неразтворен и събран вид, за да може по-нататък същите мотиви, образи, фрази удоволствено да се разгърнат, отворят, раздиплят. Като същевременно градът разчита изключително много на процепите, които е оставил в себе си – процепи и пропуквания, през които от следходното може ретроспективно да се обърне и погледне изненадващо назад. (още…)

Свят под вода или колапс на клетъчно равнище


Книгата на Емил Христов „Аквариум” се вписва в съвременното търсене на „органични форми” и видове (Николай Атанасов; Димитър Кенаров) като естетика на алегоричното и фигуративно дълбаене. Заглавието на стихосбирката носи реминисценция с важен за 90-те дебют –

(още…)