Семинар „Литература и психоанализа: Едип“

Posted: 14.09.2016 in Uncategorized
Етикети:, , ,

15 септември, 18 часа, Нова конферентна зала, СУ

9-15_oedipusВеликата творба на Софокъл Едип цар вече векове вълнува читатели, изследователи, специалисти от различни полета. Кой всъщност е Едип? Какъв е този „син, който не е трябвало да се ражда” ? Какво е необичайното в неговата съдба? Какъв е всъщност този човек, убил своя баща и оженил се за своята майка? Защо Фройд избира да наименува едно централно понятие в психоанализата именно „Едипов комплекс”?

Това са част от въпросите, които ще поставим в общата рамка на семинара “Литература и психоанализа: Едип”. Ще разгледаме също така различните парадигми в полето на психоанализата и литературата, които са разработвали въпроса за Едип, както и неговото отношение към други въпроси, поставени в редица текстове – литературни и психоаналитични.

Невена Панова: Антични литературни версии около Едип

При това представяне на антични(те) литературни версии на мита за Едип (или на отделни негови фрагменти и аспекти) ще бъде направен опит сюжетът да бъде изваден и изведен от най-популряната си текстова форма, тази на Софокловата трагедия, добила и силна вторична значимост благодарение на включването й като образец в Аристотеловата Поетика. Така вероятно ще изскочат някои неочаквани акценти, обусловени, разбира се, от жанровия контекст на отделните свидетелства – и в целостта на историята, и в ролята на самия Едип, които биха заслужавали и нова интерпретаци.

Камелия Спасова: Загадката на Сфинкса и смяната на парадигмите

“Какво е едно и също, на два, три, четири крака”. Загадката на Сфинкса всъщност не пита за трите диахронни фази, свързани с промяна във времето – детство, зрялост и старост. Енигмата е поставена на синхронна плоскост: кое е едновременно – dipous, tripous, tetrapous. Едип може да разреши тази загадка заради собственото си име.
Пример за какво е собственото име Едип – за културен герой, за образов случай за трагическа ирония, за първия философ, за базово фройдистко понятие. В това рамишление ще се проследи приплъзването на парадигмите от Аристотел към Фройд, като по-общият залог е да се види работата по парадигматизация на литературните примери.

Фейсбук събитие

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s