Мария Калинова, Камелия Спасова [Дарин Тенев]

Posted: 24.06.2013 in Критика
Етикети:, ,

Апориите на литературния образ

Култура, брой 20 (2726), 31.05.2013

[Дарин Тенев. „Фикция и образ. Модели”, София. Жанет 45, 2012]
 

Предефиниране на понятието модел

Миналата година излезе цяла серия от дебюти в българската хуманитаристика, сред които се вписва и изследването на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели”, защитено като докторска дисертация по теория на литературата. В тази връзка си заслужава да се отбележат и книгите на Васил Видински, Галина Георгиева, Дария Карапеткова, Кристина Йорданова, Надежда П. Александрова, които се появяват като част от едно оформящо се поколение. То търси приемственост както със случилото се през 80-те и 90-те на ХХ век в една постструктуралистка перспектива, така и с алтернативните фигури в литературната теория от 70-те (ако следваме логиката на знаково събитие конкретно в полето на литературознанието, каквато е конференцията „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа”, посветена на Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов). В полето на българското литературознание Дарин Тенев се опира на интерпретациите на Димитър Камбуров и Благовест Златанов върху теория на фикцията при Изер (които могат да бъдат наречени частнотеоретични изследвания). От друга страна, книгата се сближава и с по-новите вече общотеоретични съчинения върху тази проблематика, каквито са изследванията на Радосвет Коларов „Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността“ (2009), Боян Манчев „Тялото-Метаморфоза“(2003), „Невъобразимото. Опити по философия на образа“ (2003) и на Тодор Христов „Литературността“ (2009).

Дарин Тенев изрично подчертава в метанивата на своите предпоставки невъзможността за обща теория на литературния образ, доколкото подобен генерализиращ и редуциращ жест от страна на теорията не би отчел тъкмо сингуларността на литературната творба. Това е и основната апория, която трябва да разреши монографията – как литературният образ да бъде схванат през една теоретична призма, без диалектически да бъде снета неговата уникалност. Отговорът на Тенев е своеобразен (термин, който е въвлечен в самото изследване): инструментът, който е въведен за решаването на тази апория, е „теоретичният модел“. Моделът се отнася всеки път и винаги вече единично към пластичността и динамичността на фикционалния образ. Така че, едновременно с предефинирането и разширяването на понятието за фикция и образ, работата предефинира или разширява понятието за теоретичен модел. Опозицията частнотеоретично – общотеоретично е нефункционална при определянето на това изследване именно защото в него е артикулирана невъзможността да бъде прокарана подобна граница между творба и теория. Теоретичните модели са абстрахирани на почвата на конкретни литературни текстове, при което е произведен философски остатък, използван с оглед на една потенциална философия на литературата. Отделните произведения са материалът, от който се моделира тази философия на литературата, основана върху потенциалността. Упражняващи подобен подход, макар и изрично да не въвеждат самото понятие модел, според Тенев, са автори като Ерих Ауербах, Волфганг Изер, Морис Бланшо, Пол де Ман (знаково отсъства името на Жак Дерида, но то работи в книгата точно през своята липса, неговата функция е подобно на обекта малко а). Понятието модел е изведено не през структуралистката парадигма, а във връзка с точните науки и теория на моделите, използвана в математиката, логиката, лингвистиката и теория на възможните светове. Така именно е направена и критика на структуралното разбиране за модел, инвариант, тип, функция, знак, които схематизират творбата и заскобяват нейната конкретика, пластичност и единичност.

Защо е важна критиката на формалните подходи? Жестът трябва да се върне: вместо да се търсят похватите (как са направени, съшити, сглобени, конструирани произведенията), книгата оповестява възможността да бъде мислен литературният образ. Оттук и акцентът при извеждане на генеалогия на образа от Потебня за сметка на руските формалисти. Литературоведското изследване „Фикция и образ. Модели” не просто въвлича и осцилира между внимателните прочити на отделни литературни творби от Т.С. Елиът, Чавдар Мутафов, Хагивара Сакутаро, Джеймс Джойс, Атанас Далчев и теоретичните възгледи, предпоставки, подходи, понятия на Изер, Хумболт, Потебня, Лакан, Хайдегер, Ж.Л.Нанси, но и в хода на своята аргументация непрекъснато отново и отново премоделира концепциите си за фикционален образ и теоретичен модел.

Потенциалност

Освен средата, в която се появява подобно изследване, е важно да бъде обособен и контекстът, с който работят отделните модели в него – този контекст е свързан с литературата на модернизма. Още от самото начало залогът за Дарин Тенев е в едновременното полагане на модусите: фикция и криза, възможност и история, модел и реалност. Как се осъществява това и защо е необходимо за една феноменология на образа? Самото понятие за криза, извлечено през идеите на Хусерл за кризата на европейските науки, е обвързано с разпадането на идеята за хомогенна и систематична епистема, като по този начин е разколебан просвещенският проект и произхождащите от него фигури на авторитет. Симптоматично става мисленето за модернизма през Ницшевата метафорика за болестта, смъртността, фрагментаризацията или, в крайна сметка, лишаване на човешкото от целеполагащите го проект, задача, фундамент…, отизточниците на смисъл. Апоретичният ход, който предприема Дарин Тенев, е да види самия модернизъм като кризаили по-точно като криза на модерността (с.16). По този начин рухването на ясните граници в конструирането на светоглед, катастрофичността при разпадането на ориентирите са мислени като продуктивни за литературата. Потенциалността и фикционализиращият акт са конститутивно свързани с идеята за криза.

Една от задачите на „Фикция и образ. Модели” е опитът за възобновяване на антропологическата сила на въображението и литературата като наличен подход към кризата, която негативно овъзможностява липсващата цялост в конструирането на фикционални светове[1]. Оттук и ролята на апорията и фрагмента в книгата, както и червената нишка, която изследването прокарва между модернисти и романтици. Като дан на романтиците (с.562) може да се разчете и картата на понятията и отношенията между тях, предложена в края на книгата – тя синтезира основните тези във вид на откъснати афоризми и тематични ядра, като негативно сочи към невъзможната цялост. Подобна дисеминираща роля имат и бележките под черта, които, паралелно на основната изследователска линия, предлагат множество разклоняващи се научни хипотези – една „подземна”, паратекстуална монография. Те са и изключително вдъхновяващ материал, доколкото загатват перспективи, но ги оставят открити за бъдеща работа или доразвиване от изкушения читател.

Разрояването през бележките и финалните фрагменти е логически съгласувано с основната теза, която вижда завършеността на всеки модел в акта на отваряне на нови възможности. Незавършеността и негативността са критерият и начинът за поддържането на потенциалността на литературата. Или в търсенето на начини да бъде мислена възможността именно като удържаща онази потенциалност, която не се актуализира или редуцира, Тенев подема понятието за двойна възможност през Аристотел. Всяка възможност е възможност едновременно за двете противоположности – възможността да и възможността да не. Най-добре проиграният ход във „Фикция и образ” е развиването на концепцията за негативната възможност, „възможността за невъзможното, смъртта е онова, което позволява всяка възможност и потенция.” (97)[2]. Границата в нейните модуси на крайност, смърт, криза бива мястото, което поддържа чистата възможност – онази, която през крайността разгръща безкрайните възможности. Така амбивалентността на крайност-безкрайност; несвършеност-незавършеност; част-цяло е приписана и на двете страни от литературоведската двойка – както на литературна творба, така и на теоретичен модел. Подобна стратегия избягва както капаните на една структурна типологизация, която не е чувствителна към уникалното, така и на подходи като херменевтичната интерпретация, при която конкретните наблюдения нямат индикатор за по-обща валидност. Философско-теоретично, работата на Тенев предлага да ползваме потенциалната единичност на теоретичния модел, който сингуларизира и така опазва потенциалната единичност едновременно на творба и на самия себе си. Отделните модели изработват теоретичния апарат на самото изследване, като характеристиките на образа са фигурирани през идеите за: а) въображение, b) изображение, c) преображение, d) съображение. В това е и експерименталното ниво на книгата – в нея са съставени следните модели, които предлагат и пет различни сюжета на мислене на фикция и образ:

1„Пустата земя“ на Т. С. Елиът. Фикция без фикционалност; 2. „Марионетки“ на Чавдар Мутафов. Предвиждането на образа; 3. „Болно лице на дъното на земната повърхност“ на Хагивара Сакутаро. Как се появява нов образ; 4. „Арабия“ на Джеймс Джойс. Съобразяването; 5. “Повест“ на Атанас Далчев. Обитавано отсъствие.

След всеки един от тях е направен философски екскурс, в който през четенето на съответните творби и модели кристализират проблемите за въображението при Изер; образа и езика при Потебня; образа в семиотиката и реториката при Пол де Ман; безпокойството на образа върху Лакан и Бланшо. Така образът е не само разглеждан, но и показван като динамична структура, той е променлив и протетичен, желан и въобразяван, присъстващ през своето отсъствие, убегливост, изменчивост. В крайна сметка, той е възжелаван и въобразяван обект.

Грижата за въображението

Въображението е способността, която свързва негативността и потенциалността при изграждането на фикционален образ. В дъното или ако използваме заглавието на Нанси – в основата на образа, е въображението – една нестабилизираща, несигурна, непредставима основа. Невъобразимото е онова, което задвижва въображението, в основата на образа е безобразното – така самият образ добива плътност през фантазмената му удвоеност в безобразното – онова скрито второ дъно, което няма присъствие и не е представимо, и все пак тъкмо то придвижва образното. По този начин и изследването акцентира върху мисленето на образното през езика, което определя и протетична, и динамична характеристика на образа, силата му да се променя. В подобно апоретично придвижване на литературния образ ни прекарват лабиринтите на “Фикция и образ”, като в хода на нестабилната поява, задвижването или оттеглянето на образа непрестанно в изследователския поглед застават топосите на времето и смъртта. Те са синекдохи на потенциалността, доколкото поддържат променливостта, гъвкавостта, неяснотата, недостъпността. Възможността за отиване отвъд образа и въображението е белязана от фантазията.

По епистемологичната пълнота на теоретичните постановки, внимателността на прочитите върху конкретните текстове, позоваването на коментарната литература – от високите етажи на Аристотел и Кант до специалистите по Джойс и Далчев – работата на Дарин Тенев впечатлява с пълнокръвие, мащабност и систематичност. Привличането и съпоставката с модернистичните процеси в японската литература изваждат труда от европейския контекст и изместват европоцентричната гледна точка. Пластичната динамика между фикция и теоретичен модел не дава възможност книгата да застине или да повтори своите тези, защото тяхното развитие е същевременно и тяхно видоизменение. Но това, което може да бъде посочено като неподражаемо в книгата „Фикция и образ. Модели”, е грижата за въображението, основна грижа за една литературна антропология.


[1] Връзката негативност – овъзможностяване ще отвори изследователски перспективи, виж: Д. Тенев, „Потенциалност и негативност. (Върху една логическа грешка у Агамбен)“,Литературен вестник, бр.15/2013, 9-10 стр.

[2] Виж: Дарин Тенев, „Деконструкция на въображението (Образът, смъртта и другият І)“, Пирон, бр.6, 28 март 2013.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s