Мария Калинова [нова поезия]

Posted: 01.03.2013 in Поезия
Етикети:

***

Това е усмивката на човек, който вярва, че е роб
на малките неща, че робува на деца,
роб е, а усмивката му е пораснала насън.
Почти целувка, изсмукала от гърбицата му
цялото небе, планина от мълчание и струпана шир.
Надлъж усмивката свързва двата края, това е усмивката,
която свързва двата края. Това е усмивката на някой,
който не се смее никога, това е усмивката,
която кой ли я слуша, и изобщо за какво ми говориш,
така студените жени мислят за онаята си работа
и се усмихват вертикално. Ужасяващо хоризонтална
усмивка, повтарям, ужасно невидима усмивка
и неизкоренима, по-празна от края на света,
Това е усмивката от края света.

***

Защото се връщаш от бъдещето,
защото, въглените, с които рисуваш
не оставят отпечатъци. Не държиш на никого и нищо.
Защото всичко можеш да напуснеш,
тъй както късметът напуска човек в последната игра,
защото всеки влиза под кожата ти и желае вместо теб,
защото се събираш след всяко чуждо тяло,
защото умираш и се раждаш като сняг,
защото си албинос сред лястовици,
съм сигурна, че вътре в себе си танцуваш.

***

Чаках да видя как се оформят крилата.
Вдишвах все по-силно безформения пушек
на запалена хартия. Така научих, че нямам повече
значими думи, които да останат в празния ръкав
на литературните салони. През ъглите,
оставени във въздуха изглеждах начупена,
сакатост, лично моя, но и на  бедните ми другари,
сакат нощен сонм от редове незапълнени.
А светела била като крило на ангел, а също
и като изложена на слънце морска сол
или хвърлена във фонтан монета –
но аз си мисля, че свобода на езика ми
не съществува повече от най-сляпата мъгла.
Внезапно се отпуснах, черна и чувствителна
единствено към ехото: прилеп, висящ наопаки,
сред колония от неспирно пишещи ръце.

Куфар № 5: дрехите на любовниците

Ще се види тиктакаща – много добър часовникар,
вече е развинтил резбите й, навил ги е наново.
Ще има опасения, че някой друг си е играл преди него
и я е огъвал неправилно. Стрелките в тяло й, въртят се,
едно въртене на часовник с двадесет и четири пола.
В ударения час ще съвпадне времето. Капакът ще отскочи.
Но какво има да се слага в куфара освен запълване и пълнене?
Помежду им спрели неща за прибиране, а спрялото лъже така:
ето сега ще постелим бъдеще, все едно са опънати чаршафи,
съблечени дрехи, в които да се прибираш пипнешком
като къртица, като подземен гарван. Като оголен левиатан.
Всички лъжи, които ще се случат, са се решили още в детството,
не са случайни тия съвпадения: еднакво отброяваме
отстоянието на края спрямо началото, еднакво сверени
са ни повредите – не са случайни, не са случайни
като пренасяни съкровища, заровени дълбоко в нас
с навити до скъсване пружини, влюбени едно в друго,
голи и сбръчкани куфари…

***

Агресивното въображение се намира като тръгнеш
по улица „Малката кибритопродавачка”,
подминаваш двора на училището
и двора на ТУ болница,
след паметника на „Жълтата гостенка”
и преди танцуващата негърка,
между кървавата кърпичка на едната
и гащичките на другата –
агресивното въображение се намира
точно от другата страна
на тези две сладки перверзии.
Направено е от сняг,
вместо табела има цветя по зимното стъкло,
ще го открия късно днес или утре рано,
тъй както откривам синини по тялото си,
родени от непрекъснато блъскане
в несъществуващи рафтове,
и безкрайно приближаващи се витрини.
Може да се пошегувам с пуснатия телевизор вътре:
– Добре я карате, господин водещ на това предаване.
Добре е, дядо попе, и в твойта епархия. Вале Купа
също е добре сред карето от професори.
Но вместо това изгрухтях, затворих очи:
а там свинските ни глави висяха от ръба на щанда
в един магазин от края на годината.

Advertisements
Коментари
  1. м.к.(друг) каза:

    ох…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s