Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на:

Боян Манчев
„Логика на политическото“

6 ноември, вторник, 18:30 часа,
Нова конферентна зала,
Ректорат, Софийски университет

С участието на: Димитър Вацов, Невена Панова, Миглена Николчина, Дарин Тенев, Камелия Спасова

Задачата на политическата философия днес, в ситуацията на радикална и вероятно необратима криза на модерните политически модели, е да осигури възможността за справедливо общо съществуване на множеството от нови (политически) субекти. Необходимото условие за осъществяване на тази задача: да продължим идеята за деконструкция на модерната фигура на субекта с идеята за устояването на субекта в метаморфозата на света, като метаморфоза на света. Дошло е време за ресубективиране на политическото: време да отхвърлим репресивните матрици, налагащи ни конвертируема квази-субектност, изначално подчинена на властта. Следователно основният практически въпрос пред философската мисъл, която все още настоява да бъде активен деятел в света, е: как да бъде осъществена подобна промяна?
Книгата „Логика на политическото“ на Боян Манчев се опитва да отговори на този въпрос чрез оригинално теоретично предложение, основано на политическа херменевтика на трагедията на Софокъл „Едип цар“ и на полемичен прочит на ключови текстове на модерната политическа философия. Идентифицираните начални структури на политическото, формирани в класическия гръцки полис, са отнесени към актуалната трансформация на базови политически категории като суверенност, власт, насилие, съпротива, политически субект и политическа общност. Възможността за тяхната реконцептуализация като критически деятели на освобождаването на политическите субекти очертава утопичния хоризонт на „Логика на политическото“.

Софийски литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s