Камелия Спасова: [Богдан Богданов, „Култура, общество, литература“]

Posted: 11.12.2010 in Критика
Етикети:,

Стратегии за четене на reader

сп. алтера академика,  година I кн.4, 2007

Богдан Богданов. Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на Античността, съст. Орлин Тодоров. Изд. „ЛИК“. С, 2007 г.

1. Вавилонско четене

Фигурата на Богдан Богданов като изследовател на класическата древност и като личност, политически отговорна и ангажирана с актуалното състояние на българската ситуация, не може да не предизвиква ответност с появата си в публичното поле. Новата му книга освен за внимателно и проникновено четене, дава възможност и за повдигане на древните-модерни въпроси около текста и контекста; античното и съвременното; минало и настояще; индивид и колектив, и то именно в смяната на кадъра от титулните фокуси литература, общество, култура. В подобен процес на преминаване през исторически епохи и прекрачването в интердисциплинарни територии допълнителна плътност добиват разсъжденията за традицията, общуването и средата. От едната страна остава свършената работа с античния материал, а от другата перформативното осъществяване на теоретичните постановки в акта на конкретните прочити. Подобнa методическа съобразност прави писането на Богдан Богданов и написаното от него двойно защитено, динамично и гъвкаво, като същевременно предлага както модел за рефлектиране на античността, така и подтекст, който да размества случващото се в непосредствената действителност.
Към Култура, общество, литература има поне два ясно разграничими модуса, или по-точно стратегии за нейното обхождане – хаотичен и последователен. Ако и предишни книги на Богдан Богданов, доколкото са сбор от есета с различна степен на вътрешна кохерентност и напрегнатост, да позволяват разпиляно четене, без да го предполагат, то настоящата сякаш настоява на него, изисква го. По думите на съставителя Орлин Тодоров тя „е замислена и осъществена като сборник (reader)“. Сборникът (reader) открива на читателя (reader) възможността сам да събере, сглоби и сговори отделните текстове в нов ред, с друг акцент, да направи свой подбор. Такава процедура неизбежно си служи с редукция, тя пренебрегва някои есета, за да започне и се центрира именно около личната зона на интерес. Reader-ът не се противи на подобно съ-съставителство, то дори е провокирано от образователната перспектива (във връзка с анализа на paideia и корените на понятието „култура“). В процеса на активното съчленяване на мрежата от есета и пренареждането им в „друга книга“ се очертава профилът на читателя, а избраният подход (културологически, херменевтично-исторически, структурно-семиотичен, психоаналитичен или интерпретативен ерос), както и дисциплинарна рамка (антропология, историография, социология, филология) усвояват по съответния начин материала.
Непоследователно четене на сборника е насърчено от относителната самос тоятелност на всяко от есетата, което е извадено от предишния си „естествен“ контекст на една от следните книги на Б. Богданов – Мит и литература, 1985; История на старогръцката култура, 1989;Орфей и древната митология на Балканите, 1991; Старогръцката литература: исторически особености и жанрово многообразие, 1992; Литературата на елинизма, 1997;Промяната в живота и текста, 1998; Европа – разбирана и правена, 2001; Отделно и заедно, 2005. Отделните текстове носят заглавия, които достатъчно точно поставят проблемa, който е изследван, както и неговия обхват и конкретен исторически или текстов източник (напр. „За стратегиите на философския текст и определимостта на философията. Платоновият „Федър“). Приблизително една трета от есетата са взети от История на старогръцката култура, частите от която стават важна обединителна и спояваща линия, внасяща именно ударение върху културата, неизменно търсена перспектива в един сборник с „текстове по културна антропология на Античността“. Едно разбъркано четене би могло да подбере от всяка от петте части на книгата по едно есе (I част „Празникът в старогръцката култура“, II – „Атическата трагедия от гледна точка на културата“, III – „Фройдовата психоанализа, атическата трагедия и европейската култура“…) и така да навърже свой разказ и книга, без с това по някакъв начин да „изневерява“, да подрива или подменя авторовите тези.
Тази стратегия не е за подценяване, защото подобен внушителен корпус от текстове (630 страници) изисква определен рецептивен капацитет за бавното, синтагматичо и дълбоко навлизане в книгата. Вавилонското четене има преимуществото, че самo набавя своя център и избира изследователски сюжет(и), каквито книгата реално предлага. Тук е мястото на едно пожелание: подобен пътеводител към класическото наследство, какъвто е сборникът, би бил по-ефективен, ако е снабден с показалец на антични понятия и реалии.

2. Концептуални сюжети

Вторият подход към книгата, нейното линейно четене вече въвежда в ситуация, в която трябва да се мисли обхватно фигурата, дейността и книгите на проф. Богдан Богданов, което е сложна и респектираща задача. Тя изисква да се открият топосите в изследователската тера на класическия филолог и през тези напрегнати точки на внимание, които са устоявали във времето и са били пренасяни от книга в книга, да се очертае теоретичният и методически профил на учения.
Тези напрегнати точки на внимание са представени от съставителя Орлин Тодоров в петте части на сборника (пет са и композиционните части на атическата трагедия): I – „Изследване на културата“, II – „Традиция, епохи, стилове“ III – „Човек и общество“, IV – „Мит и идеология“, V – „Текст и интерпретация“. Ако трябва бинарно да се именуват и първите две части, това биха били опозициите „отворени – затворени общества“ или „делник – празник“ за първата част и „антично – съвременно“ за втората. Цялото на книгата се организира от глави, които са с все по-стеснен периметър, навлизане от по-едри структури към все по-частни случаи. Култура, общество, литература започва с етимологическите корени на думата „култура“ и завършва с основни постановки около разбиранията за художествен текст, както и със схванатата и приложена семиотична възможност животът да бъде видян и четен като нехудожествен текст, което именно дава правото да се чете културата, всекидневието и обществените отношения, т.е. те биват интерпретирани.
В теоретичното разбиране на Богдан Богданов трябва да се схване позицията към границата и инструменталното боравене с дихотомии, за да се вникне по- прецизно в проекта му. „Но така и не се отучих от определянето с поставяне в бинарни опозиции. … Сега вече разбирам, че бинарността е когниитвен модел за реалност, който става по-ефикасен само ако се преплита с други модели“ (439). Така твърдите опозиции са просто схеми, които могат да се проверят в един или друг контекст и именно активирането им в определена среда ги динамизира.
Богдан Богданов си служи с гъвкави парадигми – парадигми, доколкото са тотализиращи и абстрактни инструменти, гъвкави именно защото са подвижни. Тяхното динамизиране се случва чрез 1. исторически диахронното им втъкаване, 2. боравенето с конкретика (епоха, автор, текст, детайл) и честното признаване на местата на остатъчност, на невписване в модела, на суплемeнтарна енергия, 3. на рязката смяна на кадъра между минало и актуално, между текст и контекст, между частно и публично, между култура и природа, 4. във взаимното вглеждане (диалогизиране) на възможните парадигми, в проверката им една спрямо друга. Теоретичните концепции не само, че са добре познати и нередукциионистки представени, но са и съобразно приложени. Културната антропология е най-обхватната рамка, а вътре в нея постепенно се стесняват по-вътрешни рамки, като никога не се достига до пълна затвореност и едноизмерност на съжденията. Ловкото използване на опозиции прави стила тезисен, а тяхното преодоляване не идва в снемането им в трето, а в „разчупването“ на някоя от страните отново на две, в нова по-продуктивна опозиция. Така например при деленето на затворени и отворени общности вторият термин се отваря във възможността си да разпредели делника на частен и обществен живот, като разтърсва старата опозиция „празник – делник“ с добавянето на трети елемент – „всекидневие“. Подобно на Фройд, който усложнява първоначалното делене „съзнателно – несъзнателно“ в триделната схема на То – Аз – Свръх-Аз, така и тук, в динамиката на прехода от едно време към друго, се формират междинни функционални понятия. Към осмислянето на човека в разпънатостта между природа (животно) и култура културата се раздвоява на разбирането за автономно индивидуалното и общественото същество, като обаче новата опозиция пази връзка със старата през фигурата на жертвата. Отношенията се усложняват във всеки частен случай, който е винаги преходен, междинен, исторически вклинен, носещ памет за стари практики, но и активно преформулиращ ги на своя език.
Важна е тезата от есето „Мит, философия, наука“ за вътрешен диалог, който „ще може да поставя под въпрос основанието, което води до еднозначност. … Оттук и доброто на свършващата и наново подемана реч, възможността за измъкване от една и за обръщане към друга, опитът същото да се каже по друг начин, което е и опит то да не е същото“ (475). Такъв е опитът, който може да се проследи в Култура, общество, литература: със смяна на книгите и побирането им в общ проект есетата усилват вътрешния диалог помежду си, като с навлизането напред или навътре през книгата той става все по-доловим, все по-експлицитен. Концептуалните сюжети имат своите обрати, своите преосмисляния, дописвания и подхващане на същия проблем, който обаче е станал вече друг. Доказателство за единството на книгата е нейната вътрешна мрежа, сюжетите, които разтварят отделните есета чрез своите прикрити диалози, внимателното и равномерното им групиране в съответните части, като водещ е тъкмо тематичният, а не хронологичният принцип. Разчетената организация на сегментите явно демонстрира системност, като всеки елемент е „екземплярен“ (9) както към цялото на главата, така и към цялото на книгата. Култура, общество, литература може да се чете като opus magnum, като сбор от примерни текстове, всеки от който развива или добавя същите-други страни от наследството на античността.

3. Контекстуални прочити

Някои от есетата на Б. Богданов съм чела в гимназията при заниманията със ста- рогръцките текстове, после в университета някои от книгите му са били важни отправни точки в четенето на антична литература. Но наистина нов поглед към корпуса „Богдан Богданов“ за мен се появи по време на магистърския курс на Миглена Николчина „Контекстуални прочити“, както и през текстовете й „Семинарът: начин на употреба“ и „Зевгма: една програма. За хубавите разговори“. Семинарът като възстановен симпозиум, дисидентстването през хубавите разговори, както и зевгмата – прозирането на времената едно през друго, са възлите на тази трета стратегия за справяне с Култура, общество, литература. Може би тя е най-сложната, но и най-близка до самото теоретично мислене на Богдан Богданов, за който валидизацията на конкретния исторически контекст е ключова. Разбирането за атическата трагедия и античния роман, „Илиада“, „Одисея“ и „Дела и дни“, образът на Орфей, Аристотелевата „Политика“ или Платоновият „Федър“ задължително минават през едно оглеждане и съполагане в културата, през която възникват, в техния естествен контекст. В прескачането на контексти важни са разясненията, уговорките, преводите по възможните недоразбирания на прескачанията и пропастите в диалога на различните неща, които пазят едно и също име. Всички неясноти, които се пораждат от налагането на съвременните стереотипи върху древни паметници. Грижата по реконструиране на контекста е и грижа по памет към „отминалата“ гледна точка. И все пак става въпрос именно за диалог между времената, за зевгматично свързване, за въвеждането на античността и съвремието в общата рамка на европейската културна традиция. В самия център на книгата е есето „Фройдовата психоанализа, атическата трагедия и европейската култура“, което извършва подобно движение, съполагайки „Едип цар“ на Софокъл и Едиповия комплекс на Фройд както през различието им и взаимното им недопрочитане, така и през случилия се диалог, през заслугата им за изграждане на единна европейска култура. Може би и в стремежа да бъде чуто другото, да бъде схванато непознатото и чуждото в термините на културата, т.е. рефлексивно и осъзнато, е постоянството в проекта на Богдан Богданов. Неговото усилие да превежда античността на съвременен език, да я прави актуална, да произвежда значения в настоящата среда е тъкмо опитът да открие възможността за общуването между нас и нашето минало. Това е двойната оптика на отдалечаване и приближаване: усилието да се захранва преходното и моментното с образцови разкази и същевременно да се вижда някогашното в ново превъплъщение.
За контекстуалния прочит на Култура, общество, литература решаваща е 1989 година като предел, който маркира промяната на средата. Би могло да се проследи как се артикулира връзката с актуалното в текстовете от История на старогръцката култура (1989) и как в следващите книги. В първия случай паралелите са имплицитни, иносказателни, загадъчни, във втория степента на откритост и яснота е по-отчетлива, нещата вече могат да бъдат назовавани пряко. Забележката от есето „Европейският интелектуалец в профила на античното време“, която гостуващият в София лорд Ралф Дарендорф отправя към българските интелектуалци, „че ни намира откъснати от съвременната актуалност“ (287), травмата, „че в умозрителното си теоретизиране ние страним от въпросите на деня“ (288), са „изначалното лишение“ или липса в нашето живо настояще, което мотивира Богдан Богданов отново да подема старите-нови търсения едновременно в полето на античното и модерното, защото, независимо върху какъв обект работи, авторът търси пробив към реалното, за да бъде и изследването му реално ефективно. Разказът за ефектите от написаното и изговаряното от Богдан Богданов, за реалните хора, които са задължени както строго академично, така и в категории, свързани с опита, общуването и житейската позиция, е също част от контекстуалния прочит. Този прочит обаче е изначално незавършен и незавършим, доколкото текстът Богдан Богданов все още се пише. Пише се от автора в предстоящите проекти и книги, пишат го и читателите в акта на своето четене. И през стратегията, с която избират да четат.

 


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s