Камелия Спасова: [Оля Стоянова, „Лични географии“]

Posted: 26.10.2010 in Критика
Етикети:,

Освобождаване на пространството

сп. Книгите днес, бр. 4 юни 2005, 32.

Оля СтояноваЛични географии, ИК “Жанет 45”, 180 стр., ISBN 954 -491 – 220 -7


Дебютният роман на Оля Стоянова е зряла и сериозна творба, защото успява да избегне драстичната игра с формата, модернисткото експериментиране с жанра, непрекъснатите преки позовавания и цитати. “Лични географии” е добре разказана история на едно заминаване, в което опитът за скъсване с миналото неизбежно преминава през изпразване на къщата, освобождаване на пространството, ровене из чекмеджета и бюра в опит да се подберат нужните вещи.

Главният герой е мъж, без име, но неговата “биография” се разплита покрай историята на неговите вещи. Предметите всъщност са действащите лица, те отключват нови истории. Парченца от пъзела, който бавно се сглобява пред очите на читателя, за да очертае сюжета в неговата цялост, за да подреди битието на главния герой. Редуват се фрагменти, които задвижват сюжета, с фрагменти, които я забавят, важни случки и ретроспекции, вглъбяване във всеки детайл. Но “полека-лека” всичко си отива на мястото, финалът на романа не преобръща основната линия, не дава обяснения, не се нагърбва с прогнози за бъдещето на героя. Багажът просто е събран и натоварен, с него трябва много да се внимава, защото той е “личната география”, “черупката”, в която човек влиза и се чувства удобно. Затова е трудно да се излезе от калъпа, да се изхвърлят непотребните неща, защото всички те съставят ритъма на рутинното живеене, те са връзка, контакт с роднина и приятели, те носят белега на посетени места, те разказват истории. Романът е за трудността да се пожелае промяна, да се сложат в купчината “ненужно” онези вещи, които обемат много емоционално пространство и задръстват паметта.

В “Лични географии” другият е загатнат, присъства като загадката около писмото от любимата, която един ден просто си е тръгнала и е оставила героят на неговата къща, на неговите навици, на препълнените със значение предмети. Те спасяват героят от липсата на близкия човек, но го и превръщат в техен подчинен. Херметизмът на едно живеене, в който личните вещи – дрехите (нечистоплътното пребиваване “втора употреба”), дисковете с музика, снимките, книгите моделират идентичността повече отколкото я моделира другият. З да опознаеш човек, трябва да надникнеш в кухненсия шкаф, а неестетичното простиране на прането е повод за скъсване.

Моментни “фотографии” (дебютната стихосбирка на Оля Стоянова) на възрастни хора, продавачи на гевреци, улични музиканти с акордеон, старицата пред входа са врязващи се детайли. Мотивът за снимките присъства със закачлива самоирония, нагласа за преодоляване на собствения почерк, насочване към нови обекти.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s