Камелия Спасова, Мария Калинова: [Елфриде Йелинек, „Пианистката”]

Posted: 26.10.2010 in Критика
Етикети:, ,

За малтретирания език

сп. Книгите днес, бр. 3 май 2005, 34 -35.

Елфриде Йелинек получава Нобелова награда през 2004, тя е десетата жена, на която е връчен престижния приз за литература. Австрийската писателка е автор на романите „Жажда”, „Децата на мъртвите”, „Удоволствие”, „Отхвърлената”, „Любовничките” и др., както и на множество пиеси и есета. „Пианистката” е първата й (и единствена) книга, преведена на български. Филмът на режисьора Михаел Ханеке, отличен с три награди на фестивала в Кан, прави достъпен и познат сюжета на романа. Киноверсията не изневерява на основната линия, остава верен дори на детайлите. Нереализиралата се пианистка, Ерика Кохут, потискана от постоянния контрол и грижи на майка си, води двойнствен живот. Тривиален живот, на застаряващата професорка, която търси утеха в майчиното ложе. И патологичен живот, болезненото битуване на воайора, на клиничния мазохист, на извратения в сексуалните си желания. Младият студент Клемер прави обяснение в любов на своята учителка, но е въвлечен в играта на власт и насилие. Това, което изпуска филма, поради самата специфика на изразните средства, но което превръща Йелинек в открояващо се име, е езикът.

Малтретиран език, разнищен, рационално опериран от поетизми. Езикът е бариера за масовата публика, пречката, която ампутира апетитът към пикантни истории. Той е описателен до многословие, разклоняващ се, склонен към теоретизация, задълбаващ в раните на едно съзнание. Издържан в определена стилистична, интонационна и ритмична напрегнатост (преводът определено не може докрай да издържи на темпото). Визията, героят, сюжетът са задушени от натрупващите се детайли, които задействат механизмите на баналното. Тялото и ритуалите на ежедневието са наситени със особено значение, баналното е значещо. Героите – лишени от дълбочина, ролята на психологическа аргументация е делигирана на жеста и пантомимата, телата са превърнати в смислопораждаща институция. Тялото е манипулирано, разраязвано и наранявано от самото себе си в опитите да бъде опознато, достигнато, себе-проникнато. Романът тече като музикална партитура – постоянна сегашност на случващото се, единен поток на речта, полифоничен монолог, в който отекват отделните гласове.

Романът е новаторски и изключителен, заради формалната си концепция, която преодолява засилената тенденция към фрагментиране на жанра и обвързва езика, властта, сексът и изкуството (постоянни фигури в теоретичните постановки на Р. Барт, М. Фуко, П. Киняр, Ж. Батай, Ж. Нанси) в художествено произведение.

Елфриде Йелинек, Пианистката, „Фигура”, 308 страници; 8.90 лв., ISBN 954 – 9985 – 17 -2

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s