Мария Калинова: [„Каталогът на каталозите“]

Posted: 22.08.2010 in Критика
Етикети:, ,

Каталогът на каталозите

сп. Алтера, бр. 1-2, февруари 2008, 27-29.

Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествах; странствах по следитена една книга, може би каталога на каталозите… Х. Л. Борхес

Пристрастяването към книгите и опасността, която то крие, са отдавна познати на науката и пространно изследвани през ключовата за този проблем фигура, каквато е печалният образ на Дон Кихот. Колекционирането обаче е не манията да владееш и използваш знанието, а манията да го притежаваш, властта да разполагаш с точните книги, да знаеш къде са и в кой момент за какво могат да послужат. Според Хосе Ортега-и-Гасет в есето му “Мисията на библиотекаря” четенето на книги за някои е недостатъчно, те имат нужда да събират, подреждат, съхраняват и описват книгите – да ги наместват на хоризонталните стилажи по предварително зададен принцип, който организира книжните тела, но и предполага празно място за идните постъпления. Култът към книгите е особен вид колекционерската страст, мания, лична мисия, чийто задълбочен вариант добива симптомите на архиварство и каталогизиране.

Затова сред единадесетте специални колекции на Народна Библиотека, в които се пазят старопечатни и редки книги, ръкописи, справочници, стари фотографии, музикални партитури и звукозаписи, най- системоподдържаща е “Специализираната сбирка по библиотекознание”. Достъп до нея имат само сътрудниците и научните работници на Библиотеката, преподавателите в библиотечните колежи и катедри. Колекцията е съсредоточена в Читалня № 7 на Библиотеката като там се осъществява и част от координационната дейност, свързана с оказването на експертна и консултантска помощ на библиотеките в страната. Точно там, в същата Читалня № 7, може да бъде разлистен и “каталогът на каталозите” – сложна системата от каталози и картотеки, захранваща и организираща останалите каталози през разработените аналитично статии относно библиотекарската дисциплина. Тази колекция осигурява метода, по който да бъде съхранена паметта, но самата памет е събрана и овеществена в книгите от другите десет колекции- “Славяноезични и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни книги, редки и ценни издания”, “Български исторически архив” (БИА), “Колекции на Ориенталския отдел”, “Картографски и графични издания”, “Официални издания”, “Музикални издания и звукозаписи”, “Архив на българската книга”, “Чуждестранна литература и периодика”, “Справочни издания”. В архитектониката на Библиотеката тъкмо тези специални фондове съставят “тезауруса”, защото в тях се пазят редките и оригинални екземпляри, които не могат да бъдат открити другаде.

Началото на колекционерството в България е свързано с 1837 г., когато Васил Априлов получава дългоочакваното писмо от Юрий Венелин, чието съдържание е програма за събирачество на етнографски сведения, стари документи, грамоти, народни песни. Програма, която има за Възраждането стойността на Хердеровите постановки за Романтизма с обвързването на историята и културните паметници, с езика и народния дух. Така във фонда “Славяноезични и чужди ръкописи” се намират книгите, събрани в богатите библиотеки на Найден Геров, Петко Р. Славейков, проф. Марин Дринов, възрожденци, повлияни от идеите на Венелин. Техните произведения от своя страна, както и възрожденската периодика, включваща около 95 заглавия на вестници и списания са част от друг фонд- “Старопечатни книги, редки и ценни издания” и по –специално част от сбирката “Български старопечатни книги и периодични издания 1806-1878 г.”.

Стойността на книгите се определя както хронологически, като най-първите и най-стари издания са най-ценни, със свой особен ореол, така и в зависимост от полиграфическото оформление, стойността на подвързията и наличието на автографи или екслибриси – графики с приложен характер, които представляват печатен знак, чрез който се идентифицира собственика на дадена книга. В Османския архив на “Ориенталската колекция” също се пазят образци по изящно изработване на книги, визуално съвършено изпълнени, каквито са персийските ръкописи “Кисас ал-анбийа” (“Разкази за пророците”) и таблиците на знаменития астроном Самарканд Улуг бег с небесните светила. В областта на иконичното ценната и рядка сбирка на БИА е “Портрети и снимки”, където се пазят фотографии, фотокопия, както и пощенски картички от периода на 1860 до 70-те на XX, които дават визуалния облик на градове, места и личности от това време, но представляват интерес и за зараждането и развитието на европейската и българската фотография.

Специалните колекции на НБ съхраняват тъкмо подобни материали, които имат преди всичко вертикален, онтологичен статут, защото са репрезентативни за националната памет. Но там също се съдържат и онези периодични издания, онези извори, които са способни да разклатят националните митове и митологеми, защото могат да разтворят именно отминалия контекст, миналото време, погледнато в неговата динамиката, а не от пиедестала на дистанцията. Вестници, списания, статии, които дават нови сюжетни нишки на познатите и утвърдени разкази. Ръкописите са не само корпуса от познат текст, но и полетата, издраскани от преписвачите, по които е белязана моментната ситуация, едно актуално настояще, което е отпадало с канонизирането и отпечатването на текстовете.

Ровенето по тъмните шкафове е възможна алтернатива на времето на техническата възпроизводимост, когато множенето на копия измества и изземва аурата на единичното. В тези шкафове има списъци, а списъците отвеждат до подземията с лавици от книги, където ръкописите дремят с десетилетия. И ето, понякога се измъкват на светло, разтворени от нечия разтреперана ръка, която през тях се докосва до нечие време, до нечия фигура, до нечий почерк или до автографа на гърба на изпратена картичка. Добре е, усилието на институциите по откриването, описването и съхраняването на културните паметници да се поддържа и в момента, защото има още много редки ненамерени книги, за които книгоманиаците и книгоразпространители дебнат и ровят… И за да завърша, както и почнах, по Борхес – неведнъж съм чувала от търговците на книги на площад “Славейков”, че един човек, много богат предприемач, който дълги години е работил във високите етажи на “Кока кола” в Германия, купува от тях постоянно по много книги, с по цели кашони. Най-много го вълнуват редките издания, географски карти, ръкописи, старопечатни сборници, изящно изработени материали, както периодиката в пълни годишнини. В София той притежавал 5 огромни апартамента, всичките пълни с книги. Ценните екземпляри, които отривали продавачите на “Славейков” по складове, мазета или при прекупуване, първо минавали през него, защото той щедро се отблагодарявал за всяка книга. Този човек притежавал книги, които никъде ги нямало… дори и в Народната Библиотека.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s