Камелия Спасова: [Цвета Софрониева, „Раз-познавания”]

Posted: 09.04.2010 in Критика
Етикети:,

Нейните градове и езици

сп. „Алтера“, бр.7, юли 2007, 42-44.

“Раз-познавания” на Цвета Софрониева е стихосбирка, която пилее вещество, избуяла и разплискана, тя желае да се разполага сред и да разполага с поредици от думи, градове и принадлежности. Ненаситна е да обхване и другите езици, и непознатите места и разните погледи от отсреща. Изличила или преминала вътре в себе си толкова границите, тя е придобила особено око към чуждото, екзотичното, непознатото – придобила е способност да го интериоризира от пръв поглед.

Тази поезия е встрани от тенденцията към плътна концентрация при писаното, сгъстен и минималистичен език, обсесивно затегнати фрази, които екстатично изригват на прага на затискащото мълчание. Напротив, тук всичко е като по река: приплъзването от едно към друго стихотворение, от една част на стихотворението към следващата, към по-следващата, така че в цялата стихосбирка протичат общи наноси, които не само че не затлачват възприемането, а дават възможност за разпознавания, за оглеждания, за придвижване на четенето. “Накрая всичко в този град се носи от реката”, както всичко в тази книга се подема и протича, без да се застоява на едно място, без да се вкопчва и впримчва в мъжете, жените, местата – само преминава през тях и продължава нататък.

Проектът в “Раз-познавания” може да бъде очертан в перспектива, обратна на задаваната от Амелия Личева в „Азбуки” (2002г.). „I am. Je suis. Аз съм” започва книгата на Личева през гласа на малката, принцесата, детето застанала/ заставена през граматиката и другите механизми за усвояване. Докато текстовете на Цвета Софрониева са писани от позицията на майката, която пее и гука, разказва приказки за бухали и ангели, за морета и тигрени котки, колибри, пчели, сойки и акули, за да си припомни, повтори или про-говори езика отпреди. Оттук и приказният уклон, несмущаващото присъствие на Аладин, Пепляшка, лисицата и Малкият принц, зайченцето бяло. Напевните фрази като „гукни ми, гукни, гугутке” служат като люлки в текстовете, подхващат те и започва да „мирише на мама”, завъртат те към различни посоки, но винаги внимават за тласъка на движението да е изящен и плавен. Затова липсва и страх от работата с наивното, носталгичното (носталгията е „непозната дума”) или патетичното (патосът е „още една остаряла дума”). Ретроромантичното е пропуснато, не е удържано и възпряно, а само е разпознато като такова, разкрито е, но думата не му е отнета. Едва започнал да се очертава подобен проект за четене на стихосбирката като разговор на майката към дъщерята от мястото на тяхното пред-езиково разбирателство (в приказно, песенно, тактилни измерения), става съмнителен и опростяващ. Защото тази майка е и дъщерята, която се страхува „от малините,/ че ще обадят на мама/ колко думи съм забравила”. Непознатите и остарелите думи не плашат, страшна е забравата на думи. Кои са тези думи, на кой език и за каква забрава се говори: „Каква беше разликата между чуждо и свое, че съм забравила? И тези галещи и прегръщащи се звуци на езика, избран от поета,/ нанизват огърлици от думи за поезията и детето… Езикът прави това, което обича”. Детето и любимата е възможно да се разбират на галещия и прегръщащия език, защото няма чуждо-свое (затова няма и граници при Цв. Софрониева, а места-обиталища), няма предаване и комуникация, кой -кого, няма нужда от разпознавания, а пряко извършване на което обича – на самата поезия. Усложняването на четенето на стихосбирката може именно да се наклони към асимволията, „подходящи начало за пеещата работа на езика” /Миглена Николчина. Смисъл и майцеубийство, СУ, 1997, стр. 25/, където концептите „чужденка”, „майка-дъщеря”, „език” трябва фино и предпазливо да се оглеждат, за да оформят по-точно изговаряне на въпроса. Тази поезия сякаш отказва да се смълчи, занемее, усмири, да притихне, но нейното напоително „говорене” често минава през „телесния код”, през фигурата на женствеността и на жената, която „забравя неговата липса на време”, през някаква terra incognita на разлагащи се звуци (съгласни и гласни, повече съгласни), през фонетичната полигамия, в която езикът прави и обича. Но и сама себе си предупреждава да бъде предпазлива, защото от едната страна е „светът на мъжете”, а от другата „те вкарва във феминистки напън”, затова се препоръчва разполовяване на майка-и-момиче.

Фигурата на жената е вътрешно, надълбоко прорязвана, разполовявана в своите собствени ипостаси, но не и обезпокоена от присъствието на мъжа. Разговорите с мъжете са опосредствани от върховете, моретата и градовете, вместо съревнование, съизмерване, борба, в тях има прозиране и приемане на различията. Обмяната между двата пола се разгъва протяжно и последователно, навървена в цикли стихотворения, така че самостоятелно да бъдат чути гласовете от историята на мъжа-към-върха и на жената-към-водата. Така че фабулирането в тези цикли е опростено, схематично, алероризирано, а конкретиките: мириси, цветове, животни, имена идват, нахлуват, прииждат, за да попълнят всяко празно място в схемата. „Поезията й се прави на едва ли не спонтанна в лекотата, с която сменя стратегии и техники, с която редува наратив с фигуратив, диалог с дескрипция, разцепена между алегория и наглед” /Димитър Камбуров, „Раз-познаване на Цвета”, ЛВ, 17-23.1.2007, стр. 4 /. Ролите при диалога са ясни и сякаш разпределени, предзададени, но съпътствани с нови и нови гледки, картини, детайли, думи, всякакви обточващи се подробности. Историите на мъжа и жената са разказани два пъти, огледално повторени от двата текста „Върховете, мъжът и жената” и „Старецът и морето, и жената”, а между тях и между книгите се прокрадва една съвсем друга история на „Жената и жената, която тя отдавна искаше да срещне”, която не е историята на датския принц, нито на малкия принц и все пак се развива в думи. Двойно е и отношението към традицията – към мъжката в „Разговор”, посветено на Бродски и към женската – „Промяна във формата”, което осъществява „сродяването” с Блага Димитрова.

Тази стихосбирка сякаш е неуместно да бъде представена откъм географията й, да бъдат топографирани или фотографирани Париж, Лос Анжелис, Ню Йорк, Берлин, София, Месембрия е неефикасно. Отстъпването пред фиксираните принадлежности, стабилните идентификации правят невъзможно самото покоряването на нови територии, но правят достъпа до някаква terra incognita отворен. Всеки град е различен любовник и всяко пътуване е изневеряване на старите любовници. Но важна сред градовете е Итака и важна сред жените е Пенелопа. Така „Раз-познаване” се пропуква, разделя от една страна на пътя, пътуването, еротичното приемане на градовете и от друга страна на жената, която трябва да чете Кавафис и трябва да раз-познае безцелните лутания на мъжа и да го нарече Одисей („Разговор”), както и на възможността през водата и виолата да си спомни „за Бретан,/ където никога не съм била” („Концерт”).

Това пропукване дава на всяко стихотворение да бъде различно парче, запомнило свои градове, мъже, жени, деца, ангели, пътеки и мостове, но търсещо в това попиляване езикът, който обича (какво е връзката между него, между поетиката на Цвета Софрониева с нейното надиплени полиглотични мантии и идеята на Бенямин от „Задачата на преводача” за слепения от всички преводи език). Или това е жаждата на кожата, мириса „на цигари, на мъж и на мастило”, някаква телесна непрекъснатост и стръв по писане, което не може да се обяснява, а трябва да се приеме на доверие.

Цвета Софрониева, „Раз-познавания”, ИК „Жанет 45”, София, 2006.

KRITIKEN

„Tzveta Sofronieva’s texts are written from the perspective of the mother, who sings and coos, tells fairytales about owls and angels, about seas and tiger cats, humming birds, bees, jays and sharks, in order to reminisce, to repeat or re-acquire a lost language. … The figure of the woman is deeply intercut, halved into its own hypostases, but it is not bothered by the presence of the man. The conversations with the men are mediated by the mountain tops, the seas and the cities; instead of competition, commensuration, struggle, they are filled with disclosures and acceptance of differences.“

Kamelia Spassova

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s