ЛВ, бр.24, 1-7.07.2009: [Езикът Медуза]

Posted: 28.08.2009 in ЛВ
Етикети:, ,
ЛВ, бр.24, 2009: изтегли
Протетичността на езика
Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място
е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново
отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или
историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път.
Метаморфозата възпалява изкуството [techne], но още от Платоновия „Ион” над него
тегне присъдата, че подобно на стареца Протей постоянно измята формата си и трудно
може да бъде уловено от философския дискурс. Възможен ли е поглед към безобразното,
невъобразимото, ексцеса и какъв език, теоретичен, литературоведски, рефлексивен можем
и ще ни бъде позволено да употребим за него? Или, какво има да му мислим: просто става
дума за престъпване на всичко допустимо и попадане в критическо беззаконие.
Отговорът, който изработва герой като Персей, не се състои в отбягването на
вмедузяващия поглед, а в неговото рефлексивно възвръщане. Като Медуза остава онова
място, което въпреки че не трябва да се гледа, ни изправя пред погледа, преобразяващ в
скулптура, в творба. Главата на закланата горгона не престава да фасцинира,
кастрационната намеса спрямо протетизма не го обезсилва. Езикът “Медуза” не спира да
жили и възбужда.
КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА

Протетичността на езика

Медуза_Караваджо

Микеланджело да Караваджо, Медуза, 1597

 

Доколкото преобразяването е място на постоянно пластично разкъсване, то това място е менливо и убегливо, то е място, към което два пъти не може да се гледа. Отново отправеният поглед няма как да удържи континуитета на една планомерна логическа или историческа свързаност, защото се разпада и въобразява всеки следващ път. Метаморфозата възпалява изкуството [techne], но още от Платоновия „Ион” над него тегне присъдата, че подобно на стареца Протей постоянно измята формата си и трудно може да бъде уловено от философския дискурс. Възможен ли е поглед към безобразното, невъобразимото, ексцеса и какъв език, теоретичен, литературоведски, рефлексивен можем и ще ни бъде позволено да употребим за него? Или, какво има да му мислим: просто става дума за престъпване на всичко допустимо и попадане в критическо беззаконие. Отговорът, който изработва герой като Персей, не се състои в отбягването на вмедузяващия поглед, а в неговото рефлексивно възвръщане. Като Медуза остава онова място, което въпреки че не трябва да се гледа, ни изправя пред погледа, преобразяващ в скулптура, в творба. Главата на закланата горгона не престава да фасцинира, кастрационната намеса спрямо протетизма не го обезсилва. Езикът “Медуза” не спира да жили и възбужда.

КАМЕЛИЯ СПАСОВА

МАРИЯ КАЛИНОВА

Сайтът на „Литературен вестник“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s