ЛВ, бр.3, 28.01-03.02.2009: [„Ад“ на Данте]

Posted: 24.07.2009 in ЛВ
Етикети:, , , ,

ЛВ, брой 3, 2009

Данте беше АДdicted

Гюстав Доре

Обръщането към Дантевата „Божествена комедия” и в частност към „Ад” въвлича след себе си отговорност или поне отношение по възловия въпрос – какъв е смисълът от заниманията с канонични творби. Наивното питане изисква съвсем ненаивно усилие по възстановяване и уплътняване в съвременния контекст на класичното. Образцовата творба, каквато несъмнено е „Комедията”,

има сложната съдба да поражда следходници, подражаващи на нейния модел, както да поражда и своите отрицатели, проповедници на новото, които се присъединяват към патоса на Гео Милев: „Данте беше andante…” Така обръщането към „Ад” засяга въпроса за традицията и възможността да се мисли новото в нейните рамки, както и пътищата за преформулиране и презареждане на класиката през нейното четене, критикуване или вписване в нови теоретични парадигми. Преосмислянето и пренареждането на канона изисква усилието по актуалното вчитане в образцовото. Препотвърждаването или отхвърлянето на неговата валидност са позитивен и негативен акт на потвърждаването му. Манифестното издигане или захвърляне на класическото винаги само утвърждава класическата творба като такава, но този жест цели всъщност прикачането на съвремието към една или друга генеалогия, припознаването на едни или други майки и бащи. Радикалността на Данте спрямо собствения му контекст, предренесансова Италия, изработването на Данте беше АДdicted нов език, фигуративната трансформация, сменянето на средновековната парадигма на символичното с тази на алегоричното, както и въвеждането на модерната фигура на автора, е причина той да е трайно модерен. Използването на потенциала на Данте да пристрастява живи и мъртви се случи и в Поетическата работилница ЛВ на 9 и 16 януари 2009. Четохме содомитите, разколниците, фалшификаторите и въобще престъпният свят никак не ги вдъхновява. Така книгите и литературата отново могат да бъдат мислени като разширяващи пространството, и най-вече онова пространство, в което сме залитнали от пропастта под Йерусалим, което все повече и повече се стеснява във фунията на ада. А както знаем, клаустрофобията и неприязънта към стесненията, резултат на актуалните асоциации с кризите, лични и обществени, имат склонност да проговарят с реториките на ада.

КАМЕЛИЯ СПАСОВА
МАРИЯ КАЛИНОВА


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s