Мария Калинова: [Румяна Дамянова, „Емоциите в културата на Българското възраждане“]

Posted: 18.07.2009 in Критика
Етикети:,

Българското възраждане като страстно място


Литературен вестник, бр.25, 9-15.07.2008

„Страстите” на Българското възраждане са изследователско поле, отворено още от Тончо Жечев и Вера Мутафчиева насам между възвишеното страдание и нагнетеното влечение, между себенадмогването и копнежа, между паметните събития, произведенията, исторически паметници и останалото „отвъд текстовете” в прорезите, гънките, процепите на критическите дири. Новото в социо-културния подход на Румяна Дамянова в наскоро излязлата й книга „Емоциите в културата на Българското възраждане” е, от една страна, в разчитането на емоцията като нрав и нравственост: емоционалността не само като субектно изживяване, а и като обусловена от политическите, литературните, обществените нрави, вписваща се или нарушаваща (но със сигурност отнасяща се към) границите на нравствеността. От друга страна, книгата на Дамянова прави опит за изграждане на своеобразна физиогномика на историческото време, подлагайки Българското възраждане през емпатичнта решетката, в която отделните звена са емоционалните топоси: срамът, вината, страхът, гневът, смехът, радостта. Подобна решетка е вече избрана, нейното изработване е започнато с гнева, страха и очакването в задълбоченото изследване „Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането” (2004). Тезата за емоциите като част от културните стереотипи е наново подхваната, за да бъде продължена, развита и направена по-многопластова.Така в проекта на Дамянова се очертава следната траектория – движение от покрайнините на писмата до границите на литературата (в „Писмата в културата на Българското възраждане” – 1995) и отвъд тези граници, към аморфното и трудно проследимо поле на социо-културните преобразования. Усещането на действителността от възрожденския човек е именно такава провокация на преобразованията или как емоциите от силни, често крайно противоречиви, смесени състояния преминават към реални действия и изработване на изход: “През периода на Възраждането емоциите насочват енергията на обществото към промяна на статуквото и същевременно стават своеобразен израз, проекция на изживявания и настроения на отделния човек, обвързван в социума с обща споделена съдба.” (стр. 7). Естествено подчертана е ключовата роля на българската интелигенция не само като изразител на натрупалите се в колективното подсъзнание емоционални енергии, но и като използваща техните потенциали към мигновени реакции и практически решения. Личностите и творбите на Паисий, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, В. Априлов, П. Р. Славейков, Г. С. Раковски, Д. Войников, Л. Каравелов, Хр. Ботев придвижват “страстността” отгоре надолу, от елит към народ, предполагат спазването на един личен проект, в който емоциите да са на втори план след делото и този проект да бъде гарант за приложимостта на нравствените постулати. Проектирането на “истинския” човек е възможно само при изграждане на концепция за новия субект като едновременно овладял и минал отвъд стереотипите на “гневният човек”, “страхуващият се човек”, “смеещият се човек”, “очакващият човек”.От композиционен план всеки емоционален топос в изследването на Румяна Дамянова е въведен през теоретичен вход, който не преплита и усложнява противоречивите парадигми, а представя като широка палитра историята на идеите, възможните нишки, към които може да се отнесе проблемът. Така например не е случайно отвеждането към Аристотел в случая със страха, тъй като още в “Поетиката” страхът е въведен като един от градивните елементи на всяка драма – не можем ли през него да разчетем театъра на страстите през Българското възраждане. Основната драма, която анализира Р. Дамянова е конструирането на националното историческо съзнание, а оттам и корените на модерната държавност в нагнетените и травматични възли на срама. Този възел композиционно организира и от него произтичат съвсем логично, така че да се свържат в общ разказ, емоционалните структури на вината, гнева и страха: “В това оттласкване от “тъмните дълбоки” на пасивността и домораслостта като основен коректив стои ситуацията “под иго” – една реалност за възрожденското време, натрупала твърде много пасиви в мисленето на възрожденеца. Тя поражда трайна травматична ситуация, която се изявява в различни емоции и афектни реакции в твърде широк мащаб – срам, страх, гняв, вина, тревога, безпокойство.” (стр.8). Така просвещенският проект, който може да бъде открит и във Възрожденските търсения предполага онова движение, функционален двигател на всяка трагедия, от незнание към знание. Книгата на Румяна Дамянова се включва и с усилието по “дописването” на липсващата част от “Поетиката” – частта за комедията, обръщайки се отвъд високите императиви, подчинени на негативния и деструктивен емоционален план, към виталният план на смеха и радостта. Но също така успоредно с това съществува и другият сюжет: за възрожденския смях като съдържащ и обемащ в себе си всички останали основни емоции – срам, вина, тревога. Префокусиране на гледната точка, изместване откъм комичния ъгъл, за да извърши корекция, за да играе смехът ролята на “продуктивен регулиращ механизъм”. И въпреки поемането в себе си на всевъзможните емоции на травмата “смехът е светлив”. “Светлива” е и цялата книга на Румяна Дамянова, ако вместо обобщение се позовем на Славейковия усет към словото. Читателят през цялото време е воден от един умел Вергилий през “страстите” на един народ, преживява наново болезнените измерения на неговата литература, като се докосва до непознати и неподозирани места от Българското възраждане.

Румяна Дамянова, Емоциите в културата на Българското възраждане, София: Сиела, 2008

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s