Мария Калинова

●  „Окото“, ред. Бойко Ламбовски, „Макрос“: Пловдив, 2004.

 Подножието на вечерята“ред. Миглена Николчина, „Алтера“: София, 2008.

[Камелия Спасова ] “Подножието на вечерята” е втората книга с поезия на Мария Калинова, която от една страна продължава реториката на анатомичния изказ, безмилостното писане, разрязващо предмети и тела от “Окото” (2004), но от друга страна заканително прекъсва собствения си дебют, за да започне наопаки. Книгата е свиване, обездвижване, събиране в стихосбирка или по- скоро още един опит “да си железен” само че този път като бъдат забравени “всичките игли, белезници, бръсначи” и се заменят с “прибори за хранене”. Вечерянето и неговите “прибори”, инструменти, инструкции за приличие, тъй като това е именно история на “засищането”, присъстват и обвързват всяка от седемте части на книгата. Но завръзките, повторенията и припознаванията са рисковани, защото никога между две неща и две времена последователността не може с точност да се отброи– кой е майсторът, кой назидаваният, кое е “лицето отляво”, кое е “лицето отдясно”, кое е застигнато от смъртта, кое от прераждането. В “Подножието на вечерята” се преследва разколебаната логика на множащи се гласове под “зоркото око” на “Самата Сляпа”, логиката на опашати мълчания и преди всичко на случването наобратно на вече изреченото. Така че да се внимава, когато ритуално сме поканени на такава вечеря – може наказателните игли да се завърнат отнякъде.


Advertisements